Въпреки нашия театрален провал „Кладенецът на късмета“ вероятно е най-четената от приказките на Бийдъл, макар че — както и „Вълшебникът и Подскачащото гърне“ — и тя си има зложелатели. Не един и двама родители са настоявали точно тази приказка да се махне от библиотеката на „Хогуортс“ и сред тях по една случайност е потомъкът на Брутус Малфой и бивш член на Съвета на настоятелите на „Хогуортс“ господин Луциус Малфой. Господин Малфой представи искането си за забрана върху приказката в писмен вид:
От лавиците на „Хогуортс“ трябва да се премахне всяка творба, била тя художествена или нехудожествена, където се описва кръстосване между магьосници и мъгъли. Не желая синът ми да бъде повлиян и да омърси чистотата на своето родословие, защото чете приказки, възхваляващи браковете между магьосници и мъгъли.
Отказът ми да махна книгата от библиотеката беше подкрепен с мнозинство от Съвета на настоятелите. Написах отговор, в който обясних решението си на господин Малфой:
Така наречените чистокръвни родове поддържат мнимата си чистота, като лишават от наследство мъгълите и мъгълокръвните в родословието си, прогонват ги и разпространяват лъжи за тях. След това се опитват да натрапят двуличието си и на нас, останалите, като настояват да забраним произведения, съдържащи истината, която те отричат. Няма под слънцето магьосница и магьосник, чиято кръв да не е смесена с мъгълска, ето защо би трябвало да смятам за нелогично и безнравствено да премахвам от хранилището на знания за учениците творби, посветени на тази тема.7
Тази размяна на писма бележи началото на дългата кампания на господин Малфой да ме махнат от длъжността директор на „Хогуортс“ и на моята кампания да го махнат от положението му на любим смъртожаден на Лорд Волдемор.
3
Косматото сърце на магьосника
Имало едно време един красив, богат и талантлив млад магьосник, на когото му направило впечатление, че щом се влюбят, приятелите му оглупяват, започват да се перчат като пауни и губят апетит и достойнство. Младият магьосник решил да прави, да струва, но да не става никога жертва на подобно малодушие и приложил Черните изкуства, за да е сигурен, че е неуязвим.
Семейството му дори не подозирало за неговата тайна и се подсмихвало, задето той е толкова равнодушен и студен.
— Всичко ще се промени, щом някоя девойка грабне сърцето му — пророкували близките му.
Но сърцето на младия магьосник си оставало недосегаемо. С високомерния си вид той привличал вниманието на много девойки, които прилагали най-изкусни средства само и само да му се харесат, но никоя не докосвала сърцето му. Магьосникът се гордеел с безразличието и далновидността си, на които то било плод.
Първата свежест на младостта посърнала, връстниците на магьосника се изпоженили, започнали да им се раждат деца.
— Сърцата им сигурно са се превърнали в суха шушулка, спаружили са се заради тия малки ревльовци, които постоянно искат нещо — злорадствал той в себе си, докато наблюдавал как младите родители наоколо треперят над рожбите си.
Отново се поздравил за мъдростта, която е проявил при своя избор.
Когато им дошло времето, възрастните родители на магьосника умрели. Синът им не скърбил за тях, напротив — смятал се за благословен заради кончината им. Сега вече се разпореждал сам в техния замък. Пренесъл най-голямото си съкровище в най-дълбокото подземие и се отдал на охолен лек живот, а многото му слуги не се грижели за друго, освен всеки миг да му е добре.
Магьосникът бил сигурен, че всички ужасно му завиждат за великолепната, от нищо ненакърнявана самота. Ето защо изпаднал в яростен гняв и скръб, когато един ден чул как двама от лакеите му одумват господаря си.
Първият слуга изразил съжаление към магьосника, който при цялото си богатство и власт си нямал никого, който да го обича.
Другият слуга се изсмял и попитал защо човек с толкова злато и със замък за чудо и приказ не е успял да привлече в него жена.
С думите си те нанесли тежък удар върху гордостта на магьосника.
Той решил на мига да си вземе жена, и то не каква да е, а жена, която да превъзхожда всички останали. Тя трябвало да бъде изумително красива и да събужда ревност и желание у всеки мъж, който я зърне, да бъде с магьосническо потекло, та децата им да наследят изключителни магьоснически дарби, и да бъде богата поне колкото магьосника, та той и занапред да си осигури охолен живот въпреки новите гърла в къщата.
7
Заради този отговор господин Малфой ми написа още няколко писма, но те нямат особена връзка с този коментар, тъй като съдържат главно оскърбления за душевното ми здраве, потеклото и хигиената ми.