Защо тогава тази страховита приказка е оцеляла? Според мен „Косматото сърце на магьосника“ се е запазила през столетията в непокътнат вид, защото е насочена към най-тъмните дълбини у всекиго от нас. Посветена е на едно от най-големите и най-трудно признавани изкушения в магията: стремежа към неуязвимост.
Този стремеж, разбира се, не е нищо повече от налудничави небивалици. Няма мъж или жена по земята, били те магьосници или не, които да не са понесли някаква рана — физическа, психическа или емоционална. Да нараняваме е точно толкова човешко, както и да дишаме. Въпреки това ние, магьосниците, сме особено податливи на мисълта, че можем по своя воля да променяме естеството на битието. В тази приказка младият вещер9 например отсъжда, че ако се влюби, това ще подкопае сигурността и хубавия му живот. За него любовта е унижение, малодушие, нещо, което пие емоционалните и материалните сили на човека.
От многовековните традиции в правенето на любовни еликсири се вижда, че нашият измислен магьосник не е единственият, който се стреми да направлява непредсказуемия ход на любовта. Търсенето на любовен еликсир10 продължава и до ден-днешен, ала никой не е успял да го създаде и водещите майстори на отвари се съмняват, че това изобщо е възможно.
Героят на приказката обаче никак не се интересува дори от някакво подобие на любов, което би могъл да създаде или да унищожи по своя воля. Желанието му е да остане незаразен от онова, което смята за нещо като болест, ето защо прави черна магия, каквато е невъзможна извън приказките: заключва извън себе си собственото си сърце.
Мнозина автори са отбелязвали, че деянието му наподобява създаване на хоркрукс. Въпреки че целта му не е да избегне смъртта, героят на Бийдъл разделя онова, което очевидно не подлежи на делене — тяло и сърце, а не душа, и така престъпва първия от основните закони на магията, както ги е изложил Ейдълбърт Уофлинг:
Намесвайте се в най-съкровените тайни — извор на живот, същност на човек — само ако сте готови за последствия от най-краен и опасен вид.
И както би могло да се очаква, в стремежа си да стане свръхчовек този безразсъден младеж се превръща в не-човек. Сърцето, което е заключил, малко по малко изсъхва и се окосмява — олицетворение на това, че героят е паднал до равнището на звяра. Накрая се превръща в кръвожадно животно, взимащо със сила каквото е пожелало, и умира в напразен опит да си върне онова, което вече е безвъзвратно извън обсега му: човешкото сърце.
Макар и донякъде остарял, изразът „да си с космато сърце“ е навлязъл във всекидневния магьоснически език като описание на коравосърдечните безчувствени вълшебници. Леля ми Онория, която и досега си е стара мома, винаги е твърдяла, че е развалила годежа си с един магьосник от отдел „Злоупотреба с магии“, понеже навреме открила, че той е „с космато сърце“. (Според мълвата обаче тя всъщност го заварила да милва няколко хорклъмпа11, което я потресло до дън душа.) В по-ново време наръчникът „Космато сърце. Помагало за магьосници, които отказват да се обвързват“12 оглави класациите на бестселърите.
4
Зайката Бабити и нейният кикотещ се пън
Имало едно време в далечна земя един глупав цар, който си наумил само той да владее силата на магията.
Затова наредил на военачалника си да събере отряд ловци на вещици и им дал няколко кръвожадни черни хрътки. Пак по същото време заповядал във всяко село и град на царството да се прочете възвание: „Царят търси инструктор по магия“.
Никой от истинските магьосници и вълшебници не дръзнал да си предложи услугите, понеже всички се укривали от отряда ловци на вещици.
Един хитър мошеник без всякаква магическа дарба обаче надушил възможността да забогатее и отишъл в двореца с твърдението, че е вълшебник с нечувани способности. Направил няколко прости фокуса, с които убедил глупавия цар в магическата си сила, и тутакси бил назначен за главен велик магьосник и за личен учител на царя по магия.
Измамникът поискал от владетеля цяла торба злато, уж за да купи магически пръчки и други пособия, необходими за правенето на магии. Казал да му дадат и няколко големи рубина, с които уж да прави лековити заклинания, и един-два сребърни бокала, където да забърква отварите и да ги оставя да отлежават. Глупавият цар му предоставил всички тези неща.
9
Понятието „вещер“ е много древно. Макар понякога да се употребява като синоним на „магьосник“, то първоначално означава „човек, които владее магията на дуелирането и битките“. Давано е и като звание на вълшебници, показали примери на храброст и извършили подвизи, точно както понякога мъгълите получават рицарско звание за проявена смелост. Младият магьосник в приказката на Бийдъл очевидно е бил признат за особено добър в нападателната магия. Напоследък магьосниците употребяват „вещер“ в две значения: за вълшебник с внушаващ страх вид и като звание за човек с особени умения и постижения. Самият Дъмбълдор има такава титла. Дж.К.Р.
10
Хектор Дагуърт-Грейнджър, основател на Най-невероятното сдружение на майсторите на отвари, обяснява: „Вещият майстор на отвари може да предизвика силно увлечение, но досега никой не е успял да създаде наистина нерушима, вечна и безусловна привързаност, която единствена може да се нарече Любов.“
11
Хорклъмпите са четинести розови твари, които малко приличат на гъби. Наистина е трудно да си представиш, че на някого ще му се прииска да ги милва. За повече сведения вж. „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
12
Да не се бърка с „Космата зурла, човешко сърце“ — сърцераздирателен разказ за човек, които се бори с ликантропията.