— Победихме! Победихме! — извика той.
— Значи все пак ще си получиш летящата машина — отбеляза Клемънс и се обърна към стрелеца. — Как се казвате?
— Получавал съм много имена, ала когато дядо ме взел за първи път на ръце, ме нарекъл Одисеи.
Всичко, което Сам можа да измисли, бе:
— Имаме много неща, за които да поговорим.
Нима той беше човекът, възпят от Омир? Истинският Одисеи, тоест историческият Одисеи, който действително се е бил под стените на Троя и легендите и приказките, за когото по-късно са били събрани в едно? Защо не? Мъжът от сенките, говорил в колибата му, бе казал, че е подбрал дванадесет души от достъпните му милиарди. Сам не знаеше какви начини за подбор е използвал, но приемаше, че е отсъдил добре. Да, Тайнственият непознат бе споменал за един от избраниците си — Ричард Франсис Бъртън. Нима Дванадесетте имаха някакъв ореол около себе си, позволяващ на предателя да знае кой човек би му свършил работа? Или някаква тигрова окраска на душата?
След отпразнуването на победата Сам, Джо, Лотар и Одисеи тръгнаха към колибите си късно през нощта. После гърлото на Сам пресъхна от многото приказки. Опитваше се да изсмуче от ахееца всичко, което знаеше за обсадата на Троя и за последвалото я скитане, но чу достатъчно, за да се обърка, а не да се просветли.
Познатата на Одисеи Троя не беше градът близо до Хелеспонт13, чиито развалини земните археолози нарекоха Троя VII. Троя, която той, Агамемнон и Диомед обсадили, се намирала по на юг, срещу остров Лесбос, но навътре от брега, северно от реката Кайкос. Била населена от народ, родствен на етруските, който по това време живеел в Мала Азия, а после се преселил в Италия заради елинските нашественици. Одисеи познаваше града, сметнат от по-късни поколения за Троя. Там обитавали дарданци и барбарофони, които били сродни на истинските троянци. Техният град бил превзет пет години преди Троянската война от други северни варвари.
Три лета след обсадата на същинската Троя, която продължила само две години, Одисеи участвал в големия морски набег на данайците или ахейците срещу Египет на Рамзес III. Набегът завършил злополучно. Героят спасил живота си с бягство по море и действително потеглил на пътешествие не по своя воля, което се проточило три години и довело до отиването му в Малта, Сицилия и някои части на Италия — дотогава непознати на гърците земи. Нямало никакви листригонци, Еол, Калипсо, Цирцея, Полифем. Жена му се казвала Пенелопа, но изобщо не съществували кандидати, които впоследствие да убива.
Колкото до Ахил и Хектор, Одисей ги познаваше само като герои от песен. Предполагаше, че и двамата са били пеласги — народът, населявал полуостров Елада, преди ахейците да навлязат от север, за да го завземат. Ахейците променили за свои цели пеласгианската песен, а по-късни певци трябва да са я включили в „Илиада“. Одисей знаеше „Илиада“ и „Одисея“, защото срещнал учен, който можел да рецитира наизуст и двете епични повествования.
— Ами дървеният кон? — бе попитал Сам, напълно подготвен да удари на камък по въпроса.
За негова изненада Одисей не само си спомни за това, но и каза, че наистина той го е измислил. Измамата била вдъхновена от лудостта на отчаянието и би следвало да се провали.
Сам остана особено слисан от отговора. Всички изследователи се бяха обединили, за да отхвърлят всякакъв намек за правдивост в тази история и твърдяха, че явно е невъзможна. Би трябвало да се окажат прави, защото идеята изглеждаше фантастична, а никак не беше вероятно ахейците да са достатъчно тъпи за направата на коня или троянците — достатъчно глупави, та да се хванат в капана. Но дървеният кон съществувал и скритите в него бойци се вмъкнали в града.
Фон Рихтхофен и Джо слушаха разговора между двамата. Въпреки предупреждението на Етичния да не казва на никого за него, Сам бе решил, че Джо и Лотар трябва да научат. Иначе би сторил твърде много неща, необясними за близките му хора. Освен това Сам имаше чувството, че ако посвети други в тайната, ще покаже на Етичния как владее положението. Беше детинска постъпка, но той я направи.
Клемънс пожела лека нощ на всички, освен на титантропа, и легна на нара. Ала макар и да бе много уморен, не можа да се унесе в сън. Хърканията на Джо, излитащи като водовъртеж от фуния, не му помагаха да успокои безсънието си. А и възбудата от предстоящите дела караше нервите му да потрепват и мозъкът да пулсира. Утре щеше да бъде исторически ден, ако на този свят му бе писано да има история. След време щяха да разполагат с хартия, мастило, моливи, дори и печатарски машини. Големият речен кораб щеше да издава свой седмичен вестник. Щеше да има и книга, която да разкаже как са дълбали дупката, взривявайки ракетите, пленени от кораба на фон Радовиц. Вероятно желязото щеше да се покаже утре, това непременно трябваше да стане.