От устата на краля изхвръкнаха слюнки.
— Той пита дали ни пука, ако прати шпионин!
— Не зная — рече Сам. — Файърбрас е началник-щаб на Хакинг. Може да си създаде по-различна представа за нас. Той е инженер… Мисля, че има и докторат по физика и съм чувал за него. Лотар, ти какво научи?
— Много ме впечатли — каза фон Рихтхофен. — Роден е през 1974 година в Сиракуза, щата Ню Йорк, Баща му бил черен, а майка му, — наполовина ирландка и наполовина индианка от ирокезите. Участвал във втората експедиция, спуснала се на Марс, и в първата, влязла в орбита около Юпитер…
„Хората наистина са го направили! — мислеше си Сам. — Кацнали са на Луната, после и на Марс. Сякаш книгите на Жул Верн и Хърбърт Уелс са оживели. Фантастично, но не по-фантастично от този свят. Всъщност не повече от всекидневната досада в света през 1910 година. Нищо не можеше да се обясни по начин, задоволителен за който и да е разумен човек. Всичко беше невероятно.“
— Джон, днес ще поставим въпроса пред Съвета — съобщи той, — стига да нямаш възражения. Ще обявим общи избори за временен съветник. Лично аз предпочитам Юзая Коубър.
— Коубър е бил роб, нали? — рече Лотар. — Не знам. Хакинг заяви, че не искал никакви Чичо-Томовци.
„Щом веднъж си бил роб, оставаш си роб завинаги — каза си Сам. — Дори ако нещастникът въстава, убива и го убиват при протеста му срещу робството… след възкресението си той пак не се възприема като свободен човек. Роден е и отраснал в свят, просмукан от гнилата същина на робията, и всяка негова мисъл или действие са опетнени, променени неуловимо. Коубър се е родил през 1841 година в Монтгомъри, щата Алабама, научили го да чете и пише, служил в дома на господаря си като секретар. През 1863 убил сина на своя патрон, избягал на Запад и от всичко друго избрал да стане каубой, после миньор. През 1876 бил убит от копието на индианец сиукс. Бившият роб бил ликвидиран от човек, на когото предстояло да се превърне в такъв. Сега Коубър е възхитен от този свят — или поне така твърди, — защото никой не може да го зароби или да го държи в робство. Но той е слуга на собственото си съзнание и на реакцията на своите нерви. Дори когато вирне глава, ще подскочи, ако някой изплющи с камшик, и ще сведе чело, преди да се спре…“
Защо, о, защо човекът бе върнат към живот? Мъжете и жените бяха съсипани от случилото се на Земята и никога нямаше да успеят в заличаването на причиненото зло. Последователите на Втората възможност заявяваха, че Хомо сапиенс изцяло може да се промени. Но тези от Втората възможност бяха сбирщина любители на дъвката за мечти.
— Ако Хакинг нарече Коубър „Чичо Том“, Коубър ще го убие — отбеляза американецът. — Препоръчвам да изпратим него.
Кафеникавите вежди на Джон се вдигнаха и Сам знаеше за какво мисли в момента. Вероятно би могъл да използва Юзая Коубър по един или друг начин.
Хвърли поглед на водния часовник.
— Време е за контролната обиколка. Джон, имаш ли желание да дойдеш? Ще се присъединя към тебе след минутка.
И той седна до бюрото си да попише още малко в дневника.
Това даде възможност на онзи да излезе пръв, както подхождаше на бивш крал на Англия и значителна част от Франция. Сам мислеше, че е смешно да занимаваш ума си с това кой пред кого върви, обаче неприязънта му към съдружника беше толкова силна, че не понасяше дори такава дребна победа за него. Вместо да спори или просто да тръгне пръв, от което Джон би изпаднал в пристъп на бяс, той се престори, че има работа.
Сам догони групата, включваща шестима съветници, на входа на химическата фабрика. Минаваха бързо през цеховете. Миризмите, надигащи се от азотната и сярната киселина, от сухата дестилация на дървото за производство на спирт, ацетон, креозот20, терпентин и оцетна киселина, от ваните с формалдехид за обработка на човешките изпражнения и изстърганите от планинските склонове лишеи, от които извличаха калиевия нитрат — всички те, съчетани, биха могли да накарат и хиена да повърне закуската си. В стоманолеярната съветниците се опекоха и оглушаха, докато крачеха покрай трошачките, заваръчните и ковашките отделения. В мелниците за варовик и във фабриката за магнезий се покриха с бял прах. В завода за алуминий отново бяха опечени, зашеметени и прогонени от вонята.
В момента оръжейната работилница горе сред хълмовете бездействаше. Тук бе тихо, ако не се заслушваха в далечните шумове, но не беше красиво. Земята бе разкопана, дърветата — изсечени, а черният и парлив дим от фабриките нагоре по Реката се носеше над планините.
Посрещна ги Лобенгула ван Боом, полузулусът-полуафриканер от края на двадесети век, техният главен инженер. Беше хубав мъж с тъмнобронзова кожа и къдрава коса. Извисяваше се на шест фута и три инча, тежеше към двеста и петдесет фунта. Бе се родил в окоп през Кървавите години.