— Полека, друже — кимна му Файърбрас.
Той се усмихваше и Сам се зачуди дали речта на Абдула е втора част от добре подготвена програма. Вероятно Файърбрас по същия начин се питаше дали избухванията на Джон са били репетирани. Актьорите не са принудени да бъдат и политици, но политиците трябва да бъдат актьори.
Сам изпъшка.
— Синьоро X, вие чели ли сте „Хъкълбери Фин“? Абдула се изкиска презрително.
— Не чета боклуци.
— Значи не знаете за какво говорите, нали?
Лицето на онзи се смръщи. Файърбрас се ухили.
— Ей, човече, не съм длъжен да чета тия расистки гнусотии! — развика се Абдула. — Хакинг всичко ми разказа и каквото чух, ми стига напълно!
— Прегледайте я, тогава се върнете да я обсъдим — отвърна Сам.
— Ти да не си се побъркал? — рече Абдула. — Знаеш, че в тоя свят няма книги.
— Значи загубихте, така ли е? — попита Клемънс.
Леко трепереше. Не беше свикнал черен човек да му говори по такъв начин.
— Както и да е — продължи той, — това не е литературна дискусия по време на следобедния чай. Нека се придържаме към нашата тема.
Но негърът не желаеше да спре с виковете си за написаните от Сам книги. Нервите на Джон не издържаха, скочи от креслото си и изкрещя:
— Silentu, negraco22!
Джон взе думата за черен в есперанто и включи в нея пренебрежителната частица „ас“. Твърде ясно изрази онова, което искаше.
Настъпи миг на стъписано мълчание. Зяпналата уста на Абдула X се затвори и на лицето му се изписа тържествуващо, почти щастливо изражение. Файърбрас си прехапа устните. Джон се зъбеше, притиснал юмруци към масата. Сам дърпаше силно дима от пурата. Знаеше, че презрението на краля към цялото човечество го бе подтикнало да съчини думата. Той нямаше расови предразсъдъци, през земния си живот едва ли бе видял и половин дузина черни. Но несъмнено знаеше как да обиди човек и това знание беше втората му природа.
— Аз напускам! — заяви Абдула X. — И навярно ще си тръгна за вкъщи… а ако го направя, мистър Чарли, можеш да си заложиш белия задник, че ще платиш адски много, за да получаваш още алуминий и платина.
Американецът стана.
— Изчакайте минута. Ако желаете извинение, поднасям ви го от името на Пароландо.
Абдула погледна Файърбрас, който отмести погледа си, и произнесе:
— Искам незабавно извинение от него!
Сочеше крал Джон.
Сам се наведе напред и му каза полугласно:
— Ваше величество, заложили сме твърде много, за да си играеш на горделив монарх! И може би им игра точно под козовете с малкия пристъп на лошо настроение. Те кроят нещо, можеш да разчиташ на това. Извини се.
Джон се изправи.
— Не се извинявам на никого, особено на простосмъртен, който отгоре на всичко е и неверническо псе!
Сам изпръхтя и насочи пурата си към него.
— Не можеш ли да си го набиеш в дебелата глава на Плантадженет, че вече не съществуват неща като кралска кръв или божествено право и че всички сме простосмъртни? Или пък всички сме крале?
Джон не отговори, стана и излезе навън. Абдула изви очи към Файърбрас, който му кимна, и също напусна помещението.
— Е, синьоро, сега какво следва? — попита Сам. — Всички ли ще потеглите обратно?
Файърбрас поклати глава.
— Не, аз не се доверявам на прибързаните решения. Но що се отнася до делегацията на Соул Сити, участието й в конференцията временно е прекратено. Поне докато Джон Безземни не се извини. Давам ви време до утре по обяд, за да решите какво ще правите.
Файърбрас се обърна с намерението да си върви, когато Сам отвърна:
— Ще говоря с Джон, въпреки че е твърдоглав като мисурийско муле.
— Ще ми бъде много неприятно да видя провала на нашите преговори само защото един човек не може да не бълва оскърбления. И ще ми бъде още по-неприятно, ако търговията помежду ни секне, понеже тогава няма да има и речен кораб.
— Не ме разбирайте неправилно, синьоро. Не отправям заплахи. Но нищо няма да ме спре. Ще получавам алуминий, дори ако за това трябва да изритам лично Джон от страната. Или другата възможност — да отида до Соул Сити и сам да си го взема.
— Влизам в положението ви — каза Файърбрас. — Обаче вие не схващате, че Хакинг не се стреми към власт. Той само иска да създаде добре защитена държава, в която гражданите да се радват на живота. И те ще се радват на живота, защото всички ще имат еднакви нрави и подобни стремежи. С други думи — всички ще бъдат черни.
— О’кей — изстена Сам и замълча, но преди Файърбрас да прекрачи прага, той го повика: — Един момент. Вие чели ли сте „Хъкълбери Фин“?
Гостът се обърна към него.
— Естествено. Като хлапе мислех, че е велика книга. Когато я прочетох отново, бях в колежа и тогава можах да видя недостатъците й. Независимо от тях като възрастен й се наслаждавах още повече.