— Не съм християнин — изръмжа Гьоринг.
— Възхищавам се на човека, който може да го твърди. Не ми се вярва някога да съм срещал проповедник, изказал същото с толкова думи.
— Синьоро Клемънс, като младеж в Германия четох твои книги, първо на немски, после и на английски. Но повърхностното лекомислие и меката ирония няма да ни отведат доникъде. Не съм християнин, макар че опитвам да се придържам към по-висшите християнски добродетели. Аз съм мисионер от Църквата на Втората възможност. Всички земни религии бяха опозорени, въпреки нежеланието на някои да признаят това. Нашата Църква е първата религия, възникнала в новия свят, и единствената, имаща шанс да оцелее. Тя…
— Спести ми лекцията — прекъсна го Сам. — Чувал съм достатъчно и от твоите предшественици, и от тебе. Казвам ти най-дружески и с желание да те предпазя от беди, а също и, за да бъда честен. Ако искаш да ми се разкараш от главата, трябва веднага да тръгнеш. Незабавно. Иначе ще бъдеш убит.
— Тогава със зората на утрешния ден ще се изправя на някое друго място и там ще проповядвам Истината, където и да съм. Виждаш ли, както на Земята, тъй и тук кръвта на мъченика е семето на Църквата. Човек, който убива един от нас, само прави така, че възможността за вечното спасение ще бъде чута от още хора. Смъртта разпръсна нашата вяра нагоре и надолу по Реката къде по-бързо от който и да било обичаен начин за придвижване.
— Моите поздравления — каза вбесеният Сам, но на английски, както често му се случваше при гняв. — Е, я си признай — не те ли притесняват неспирните убийства на вашите мисионери? Не се ли страхувате да ви свършат телата?
— Какво искаш да кажеш?
— Порция догми за някого?
Сам не предизвика друга реакция у събеседника си, освен озадачен поглед. Заговори на есперанто.
— Една от основните ви догми, ако си спомням правилно, е, че човекът не е възкресен, за да се наслаждава вечно на тукашния живот. Дадено му е само ограничено време, макар и да изглежда твърде дълго на някои, особено ако случайно не се наслаждават. Вие приемате нещо аналогично на душата, което наричате психоморф, прав ли съм? Или понякога ка23. Принудени сте, иначе не можете да твърдите, че човешката самоличност е непрекъсната. Без съмнение оня, който умре, си остава мъртъв, дори ако неговото тяло бъде възпроизведено точно и оживено отново. Това второ тяло е само копие. Този „Лазар“ има съзнанието и спомените на умрелия човек, затова мисли, че той именно е човекът, който е умрял. Само че не е. Той просто е жив дубликат. Смъртта е прекратила съществуването на прототипа. Свършено е с него. Но вие решавате проблема, като предполагате душа — или психоморф, или ка — наречи го както пожелаеш. Това е същност, родена заедно с тялото, която го съпровожда, регистрира и записва всичко, извършвано от него, и наистина трябва да представлява едно безтелесно въплъщение, ако ми простиш подобно противоречие. Така че, когато плътта умре, ка още съществува. В някакво четвърто измерение или в някаква поляризация, незрима за очи от протоплазма и недостъпна за механични устройства. Вярно ли е?
— Достатъчно близо си — кимна Гьоринг. — Грубо изразено, но задоволително.
— Дотук — каза Сам и издуха голям облак зелен дим. — Вие, а не аз, приехте душата на християнството, исляма и какво ли не още, да не изброяваме до втръсване. Но вие твърдите, че душата не отива в ад или рай, ами пърха наоколо в нещо като чистилище на четвъртото измерение. И това би продължило вечно без намесата на други същества. Става дума за извънземни, които са се появили много преди човечеството. Тези свръхсъщества дошли на Земята, още преди да съществува Хомо сапиенс, и всъщност са посетили всяка планета във вселената, където някой ден би могъл да се роди разумен живот.
— Не се изразяваш точно като нас — каза Гьоринг. — Ние смятаме, че във всяка галактика има един — а вероятно са и повече — древен вид, обитаващ определени планети. Тези същества може да са се развили в нашата галактика или да са възникнали в някоя по-ранна, сега вече мъртва, вселена. Във всеки случай те са мъдри и отдавна са знаели, че на Земята ще се появи разумен живот, затова поставили устройства, които започнали да записват от момента на появата му. И тия устройства не могат да бъдат открити от местния интелект. В някакъв момент, определен от Древните, както ние ги наричаме, записите се изпращат на специално определено място. Там мъртвите получават плът в преобразувателите на енергия в материя, отново стават цели и млади и тогава се правят нови записи от тези тела, които после се унищожават, а мъртвите възкръсват в нов свят, като този, чрез енергийно-материалното превръщане. Психоморфите, или ка, имат влечение към своите протоплазмени двойници. В мига, когато бъде създаден дубликат на тяло, те се свързват с него и започват да записват. Така че, дори тялото да бъде убивано и възпроизвеждано стотина пъти, ка пак запазва идентичността си, съзнанието и паметта на всички личности. Затова не е вярно, че само се правят копие след копие. Това е въпрос на съхранение на първичния индивид със записване на всичко, случило се някога в най-близката среда на всички протоплазмени варианта на ка.
23
Според египетската митология — двойник, второ „аз“, което запазва своята жизненост и след смъртта на човека. — Б. пр.