— Ти, Коля, се разходи сам, а ние с директора ще прегледаме системата. Тя може би не се е счупила, а смята, че е по-икономично, ако направи драконите вегетарианци.
Електрон и професор Селезньов свиха настрана и Коля чу как директорът на зоологическата градина попита:
— Не сте ли виждали Алиса? Не успях дори да си взема довиждане с нея.
— Вашата дъщеря преди малко беше до езерото — отговори специалистът по нова техника. — Разговаряше с Бронтя…
„Интересно, на колко ли планети е бил този професор? — помисли си Коля. — Може на стотина или на още повече. Щастливец! Не е изключено да стана не космонавт, а космически зоолог. Такива хора също ще бъдат нужни.“
Щом професорът и майсторът се скриха от погледа му, Коля стана от пейката. Не му се седеше повече сам в компанията на лакомите храстчета.
Постоя пред аквариума, загледан в ято космически костури, които се различаваха от обикновените само по това, че очите им се намираха на опашката и затова като плуваха, си въртяха главата. После излезе на една зелена поляна, на която пасяха крави. До една от тях стоеше бабичка с малко дете. Тя качи детето на кравата и на Коля му се видя странно подобно развлечение. Но в този миг кравата разпери неголеми крила като на прилеп и тромаво полетя ниско над земята. Другите крави вдигнаха глави, за да я наблюдават, а след това се обърнаха. На поляната имаше табелка с надпис: „Склиси. Торбести чифтокопитни от планетата на Шешинер“.
Бабичката тичаше успоредно с кравата и крепеше детето, което най-после се разсмя.
След това Коля спря пред площадката, на която се разхождаха насекоми, дълги около метър, подобни на богомолки. Насекомите понякога се срещаха, вдигаха предни лапички и дълго се опипваха.
Покрай тях мина Алиса, облечена в червен костюм. На рамото й висеше черна чанта. Една от богомолките, като я видя, се изправи на тънките си задни лапички и протегна предните си нагоре, сякаш се молеше. Алиса му махна с ръка, но не се спря. Коля тръгна след нея.
Глава XIV
Пази миелефона
Ако в този момент някой кажеше на Коля, че той завижда на Алиса, момчето идеите да се възмути. За какво да й завижда? Тя просто се е родила късно. Ето, той се е родил навреме и освен това е бил и в бъдещето. Той е като разузнавач из дълъг поход. Долетял е преди другите, видял е как вървят работите, след това ще се върне и заедно с всички ще продължи да върви по пътя си. Това е. И все пак той завиждаше малко на Алиса. Тя бе успяла да види много интересни неща. И приключенията й не бяха като обикновените. Изобщо, когато я разгледа по-отблизо, тя му хареса. Като личност. И Коля тръгна след Алиса. Интересно беше да види какво ще прави тя. Дали не я чака още един динозавър?
Но се оказа, че Алиса отива към сградата, на която пишеше: „Изчислителен център“. Тя обаче не успя да влезе в нея. Оттам излезе директорът на зоологическата градина, професор Селезньов. Бащата и дъщерята се срещнаха на десетина крачки от Коля и затова той чуваше всяка дума от разговора им, но за да не помислят, че ги подслушва, Коля се обърна към клетката, в която тичаше в кръг мрачен рогат вълк, целият в железни люспи.
— Едва те открих, татко — каза Алиса. — Всичко е наред. Заминаваш ли?
— Да. Ще се върна след две седмици.
— Ако видиш там мама, кажи й, че прочетох всичките книжки, които ми остави. Като се върне, ще поспорим.
— Защо, не ти ли харесаха?
— И да, и не. Жал ми е да си губя времето с белетристика.
— Знаеш ли, не съм съгласен с тебе — каза професор Селезньов. — Страхувам се, че ще израснеш сух и скучен човек. Струва ми се, че преди две години беше много по-весела и твоята любима книга бе „Тримата мускетари“.
— Също и „Космическа зоология“.
— Добре. Не забравяй да закусиш.
— Щях да забравям, но роботът Гришка никога няма да ми позволи. А когато искам, ще ходя на обяд при баба и дядо. При тях няма да гладувам.
— Да, впрочем ти ли пак си вземала миелефона? Нали знаеш, че това не е играчка. Ами ако се разболее някое от животните?
— Нима аз си играя?
— Алиса, разбери ме правилно. На цялата Земя има само двадесет миелефона. Те са разпределени между най-големите институти и медицински центрове. Кристалът в ядрото на миелефона се среща толкова рядко, че през последните години осем експедиции претърсиха астероида Власта и намериха само двадесет и шест…
— Татко, лекция ли ми четеш? — учуди се Алиса. Аз това го зная. И ти обещавам: още днес, щом свърша опита си с кухотела, ще го върна в клиниката. Нали знаеш, че си държа на думата. Ами ако все пак кухотелите мислят? Точно когато цъфтят?