Приятелите доплуваха до средата на езерото и динозавърът изви шия като лебед. Зрелището беше красиво и малкото последни посетители на Космозо се спряха да видят тази картина. Пък и Коля, и той така се загледа, че забеляза дебелият без шапка и слабият да тичат по пътечката едва когато те вече приближаваха изхода. Дебелият притискаше към гърдите си черната чанта. Само един поглед и Коля знаеше, че това е чантата с миелефона, оставена така лекомислено на брега от Алиса.
— Ех — каза Коля гласно, — аз предупреждавах!
И той с всички сили хукна след крадците. Трябваше да се развика, та всички да ги подгонят, но се досети за това едва когато бандитите вече се бяха скрили в пещерата с искрящите микроптици.
— Дръжте ги! — викна Коля, но от тичането дъхът му секна, дори и Алиса да го чуеше и се обърнеше, истинските крадци едва ли щеше да види.
Той изскочи на опустелия площад пред Космозо. Крадците вече стигаха до автобуса номер 6 „Космозо — Соколники“. До него имаше още два автобуса.
Трябва да се отбележи, че Коля тичаше къде по-бързо от космическите пирати. Те бяха прекарали много години на космическите кораби в пиянство и гуляи, не бяха спортували, а цялата черна работа бяха възлагали на други. Затова той влетя в автобус №6 почти едновременно с крадците. Пък му и провървя, защото точно пред пиратите вървяха две жени, които оживено разговаряха и заемаха цялата пътека към завесата, зад която се намираше Соколники. Слабият пират, който тичаше пръв, трябваше да спре, а дебелият връхлетя върху него и вдигна нависоко ръката си с чантата, за да не повреди миелефона. В този момент ги настигна Коля.
Жените, без да разберат какво става зад тях, се скриха зад екрана.
След тях изчезна и слабият пират Плъс.
Дебелият се обърна и позна Коля, когото беше забелязал още в терариума. Той извади някакво оръжие и заканително изръмжа, но не посмя нищо да направи, а само забърза към завесата.
Понякога вземаш единственото правилно решение за миг, а ако започнеш да обмисляш, никога не би се сетил за него. Дебелият все още държеше чантата с миелефона над главата си и вече влизаше в екрана, когато Коля подскочи и дръпна чантата към себе си. Дебелият не очакваше такова нещо и пръстите му се разхлабиха, той самият вече беше от другата страна на екрана, в Соколники, може би на двайсет километра от Коля.
Момчето грабна чантата, хукна обратно и на площада изскочи от автобуса. Той беше голям и съвсем пуст. Като че ли нарочно наблизо нямаше нито един човек. И Алиса я нямаше. Тя какво, не го ли чу? Коля забрави, че когато хукна след пиратите, Алиса беше на гърба на Бронтя сред езерото. Оттам до изхода бързо не можеше да се стигне.
Коля се закова пред автобуса. Разбираше, че на крадците им бяха достатъчни няколко секунди, за да заобиколят автобуса, да влязат отново в него и да се върнат тука. Какво да прави? Той не посмя да изтича през площада към Космозо, защото видя в ръката на дебелия оръжие — докато бяга, пиратите спокойно могат да го пречукат. И прощавайте тогава, „Тринадесет стола“. Но пред Коля бяха спрели още два автобуса. На по-близкия пишеше:
Без да се колебае нито миг, Коля скочи в този автобус, претича през салона, прелетя като стрела през екрана и се намери на спирка „Булевард «Мир»“. Там видя автобус:
Като че нарочно там влизаха няколко души едновременно. Трябваше да изчака реда си. Хората не бързаха за никъде, разговаряха помежду си и Коля изгуби цяла минута, докато се качи на автобуса. Когато влизаше, се обърна и видя, че от съседния излиза слабият бандит. Върти главата, търси го. Коля разбра, че не бе успял да надхитри крадците: те се бяха разделили — единият бе хукнал към автобус №8, а другият го причакваше кой знае къде.
Отчаян, той се провря измежду краката на пътниците и като куршум прелетя през екрана.
Не знаеше дали крадецът го беше забелязал, но реши да не губи време. Хукна през площада, като едва не събори една жена. Страхуваше се да се обърне, да види пиратите, да чуе вик или дори изстрел. Чак когато дотича до първите дървета и се скри зад дебелото стъбло на клена, той си пое дъх.
Сигурно трябваше още на булевард „Мир“ да се обърне за помощ към хората, които заедно с него се качваха в автобуса, но разумната мисъл идва само в спокойна глава. Гонят ли те престъпници, нямаш време за размисъл. Особено ако са зли като отвързани вълци — нали той им отне толкова ценен трофей.
Докато стоеше зад дървото, Коля се замисли. Реши, че няма да се връща в Космозо: щом Алиса е такава нахалница, че изпусна миелефона, нека сега си поплаче. Знаем ги ние тези отличници — умници, мислеше си Коля. Той никога не е бил отличник и не смяташе да става. Но Коля не беше лош човек и вече измисли как ще върне миелефона. Ще го даде на Джавад или на някой друг от естествениците в училищната станция. Те май познават Алиса и ще й върнат миелефона. А той ще си отиде в къщи.