— Няма да влезе — въздъхна Алиса, — тук аз съм сама.
— Ами ако влезе?
— По-добре да не влиза.
Лошо ли се отнасяше към тебе? Да не би да си избягала от къщи? Може би имаш не майка, а мащеха? Лоша ли е?
— Не говори глупости — отговори Алиса. — Имам чудесна, изключителна майка, не по-лоша от твоята.
— Ами ако изведнъж влезе и ти не я познаеш? Нали имаш амнезия?
— Може би — каза Алиса и се обърна към стената. Или заспа, или тихичко заплака. Юлия не знаеше със сигурност, макар че се вслушваше.
Глава III
Аз съм твоето татенце!
Минаха два-три часа. В болницата всичко утихна, много от болните заспаха, Алиса все така лежеше с лице към стената, а Юлка четеше. Парниковите рози, които донесе Наташа, бяха на нощното шкафче до леглото на Юлка и тя чувствуваше свежия им и приятен аромат.
Изведнъж в коридора отново се чуха стъпки. Същите като преди малко. Някой внимателно, но тежко пристъпи до вратата и се спря.
— Алиса — пошепна Юлка, — виж, пак същият.
Алиса седна на леглото и допря пръст до устните си.
Силуетът на човека постоя малко на вратата и отново изчезна.
— Тая работа не ми харесва — каза Юлка. — Ще позвъня на дежурната сестра.
— Почакай — помоли я Алиса.
И в този момент чуха, че навън някой разговаря. Няколко души вървяха по коридора. Спряха пред вратата. Тя бавно се отвори.
Но нищо особено не се случи. Влезе дежурната сестра Мария Павловна, Тя беше възрастна и строга сестра, болните твърде не я обичаха, защото винаги говореше за правилника и за това, че трябва да се спазва. А кой спазва правилника, особено когато вече оздравява?
— Не спите ли, момичета? — попита тя.
— Но.
— Алиса, Александър Борисович иска да говори с тебе — каза тя.
Алиса много се учуди.
— Алик Борисович? А нима той…
Но Алик Борисович вече влизаше в стаята.
— Как се чувствувате, момичета? — попита той, като че ли не си беше взел довиждане преди два или три часа.
Дали не се е върнал вече от кино, помисли си Юлка. Но какво би могло да се случи? Да не са се скарали с Шурочка?
— Надявам се, че всичко е наред — каза Алик Борисович. — Аз имам изненада за Алиска. Изключителна изненада! Бих те накарал да танцуваш, но още не бива. Можеш да си отиваш в къщи.
— Как? (Юлка видя, че Алиса побледня). Това е невъзможно!
— Възможно е, възможно! — Алик така се радваше и сякаш той ей сега щеше да затанцува. — Краят увенчава делото! Дойде баща ти. Така че стягай се за в къщи.
— Моят баща не може да дойде — отговори Алиса.
— Миличка, не се съпротивявай — рече Алик Борисович. После той се обърна към Мария Павловна и каза строго: — Моля ви да приготвите нещата на момичето и документите за изписването й.
— Как така, Александър Борисович? — учуди се Мария Павловна. — Сега, толкова късно? Не, аз възразявам.
— Ще ви помоля да не възразявате! — каза Алик със съвсем друг тон. Юлия никога не ба и допуснала, че той може да разговаря с такъв тон. — Изпълнявайте указанието ми.
— Утре сутринта — отговори Мария Павловна. — Съгласно правилника. С разрешение на завеждащ отделението. Няма да нарушавам правилника. Още повече, че Вие, Александър Борисович, вече предадохте дежурството си, а дежурния лекар го няма.
— Не съм виновен, че нощният дежурен лекар е отишъл някъде — каза Алик. — Той ще си отговаря за това. Но ние не можем насилствено да откъсваме детето от семейството. Баща й специално е пристигнал от друг град, преживява, вълнува се. Чуйте.
Алик млъкна и всички чуха как отвън някой тежко пъшка, а може, би плаче.
— Ето — каза Алик Борисович. — Искате да травматизирате и детето, и семейството му заради някакъв глупав правилник. Вървете и пригответе документите, аз ще се подпиша, където трябва и толкова. Проявете най-сетне и човешки чувства.
— Но детето още не бива да се движи. То имаше сътресение на мозъка.
— Имаше, но сега няма — отговори Алик. — Днес я преглеждах. Нищо няма да й стане.
— Александър Борисович, днес не мога да ви позная! — възкликна Мария Павловна. — Държите се някак странно.
— Вървете — каза Алик. — И ни чакайте на работното си място. И ако не направите това, което ви наредих, ще се оплача от вас.
— Какво? — Мария Павловна толкова се учуди, че за малко не припадна. — Вие… срещу мене… оплакване?
Точно тогава Алик Борисович буквално изтика Мария Павловна в коридора и каза на оня, който чакаше отвън:
— Влезте, татенце. Дъщеря ви ви чака с нетърпение.
След като отблъсна Мария Павловна, в стаята се вмъкна пухкав целият тресящ се от тлъстини дебелак с тъмни очила и нахлупена до очите шапка. Той беше толкова дебел и така странно облечен, като маскиран, че Юлия чак отворя уста от учудване.