— Къде е дъщеря ми? — каза дебелият с тънък глас. — Къде е съкровището ми? — И широко разперил дебелите си ръчища, тръгна право към Алиса. — Да си вървим, да си вървим в къщи, при татко и мама — говореше шишкото, придвижвайки се към Алиса като локомотив.
— Не! — извика изведнъж Алиса. — Да не сте посмели да се доближите до мен! — Тя седеше в леглото, притиснала гръб до стената, завита с одеялото чак до брадичката. — Да не сте посмели! Вие не сте ми никакъв баща! Аз съм ви виждала някъде, но вие не сте ми баща!
— Чакайте! — викна Юлка, която веднага повярва на Алиса. — Иначе ще викам, а вие още не знаете как мога да викам.
— Чакайте — спря Алик Борисович шишкото. — Не трябва да нервираме децата. Дъщеря ви имаше сътресение на мозъка и травма. Тя е загубила паметта си. Забравила ви е и в това няма нищо чудно. И ти, момиченце, не се тревожи. Сега заедно ще си спомним всичко и ти ще си идеш в къщи, и всичко ще бъде наред. А ти, Юлия, не викай. Защо ще викаш, когато в съседните стаи спят болни деца. Защо да ги будим?
— Алиса, нима си забравила скъпия си татко? — каза дебелият с плачлив глас — Забрави ли как те люлеех на ръце? Забравяли как летяхме на…
При тези думи доктор Алик, кой знае защо, хвана дебелия за ръкава и изсъска като змия.
— Правилно — викна Юлка. — Тепърва трябва да разберем що за баща й е този. Има ли някакви документи?
— Имам документи — каза дебелият. — Всички документи. — И той извади от джоба на много широките си панталони някакви хартийки и ги размаха под носа на Юлия.
— Момиченце, не се бъркай в работата на големите — каза Алик на Юлка. — Тебе никой не те е молил. То не те засяга.
— И още как ме засяга! — рече Юлка. — Мен абсолютно всичко ме засяга. Вие даже не си представяте колко много работи ме засягат.
Юлка беше в състояние, когато по-добре е човек да не я доближава, особено ако си спомни, че тя можеше да драска като котка, макар че от първи клас не бе пускала в ход своето опасно оръжие.
— Ставай, Алиса — заповяда Алик — Побързай. Убедихме се, че този гражданин е твоят баща. Ще си идеш с него в къщи и там всичко ще си спомниш и ще оздравееш.
Алик кимна на дебелия да прибира дъщеря си и оня посегна към нея. Но тя скочи, изправи се и се притисна до стената. Ръцете на дебелака като щипци на рак се затвориха в празното пространство.
— По-бързо де! — викна Алик. — Сега ще дойдат!
— Те са заедно! — извика Юлка. — Те са заедно!
— Разбира се — отговори Алиса, изплъзвайки се от ръцете на дебелия и на Алик, който заобиколи кревата, за да помогне на лъжебащата. — Виж му обувките!
— На кого?
— На Алик.
Юлка, която също стоеше на леглото, погледна надолу и веднага разбра каква е работата: двете обувки на Алик Борисович бяха десни. Десни.
— Какво има? Какво има? — попита Алик, който също гледаше обувките си.
И Юлка видя нещо абсолютно фантастично: пред очите й дясната обувка, която беше обута на левия крак, си мръдна носа, изви се и се превърна в нормална лява обувка.
— Ах! — възкликна Юлия.
— Не обръщай внимание — рече Алик Борисович. — Обикновената ми разсеяност.
Изведнъж се чу викът на Алиса:
— Юлка!
Докато Юлка гледаше обувките, шишкото се беше изхитрил да хване Алиса, и то така, че тя се оказа притисната към хълбока му и не можеше да се съпротивяла.
Тя махаше с крака, удряше го с юмруци по мекия хълбок, но дебелият не обръщаше никакво внимание. Той бутна шкафчето — цветята паднаха, водата се разля на пода — и побърза към вратата.
Край, помисли си Юлка. Но тя си спомни славните древни времена, когато на вилата беше вожд на червенокожите и водеше своето сурово племе в смели набези, срещу бледоликите съседи.
Тя нададе бойния вик на ирокезите, скочи като пантера и впи нокти в бузата на дебелия.
От вика стъклата зазвънтяха и едното даже падна навън. Всички, които спяха в болницата, се събудиха. Врабците изпопадаха от клоните, враните литнаха чак до облаците, един шофьор влезе в канавката, защото помисли, че го задминава пожарната. Както се изясни после, само дежурният лекар не се събуди — някой му беше бил приспивателна инжекция и той спеше в мазето върху купчина картофи.
Нападението на Юлка беше толкова неочаквано и силно, че дебелият изпусна Алиса и тя падна на земята, а той замаха с ръце, за да отблъсне увисналата на него Юлия и когато успя да го направи, се хвърли към вратата, избивайки я от пантите. Вратата се удари о срещуположната стена на коридора. Алик Борисович извика: „Тррпррф!“ — и хукна след шишкото.