— Извинете — каза тя, като дотича до тях, — къде трябва да се кача на петнадесет-1 тролейбус?
— Какво казва това дете? — попита единият младеж другия. И го попита на английски. Алиса, разбира се, разговаряше на английски — както по немски, на немски — както по френски, а на френски — както по руски, защото след време в бъдещето, когато децата са още малки, ще ги обучават на езици чрез специални инжекции, за да не губят време за зубрене.
— Къде минава петнадесети тролейбус? — повтори Алиса своя въпрос на английски.
— Оу! — каза единият младеж. — Колко е приятно да чуеш родна реч. И ти ли си от Англия?
— Не, аз съм тукашна — отговори Алиса.
— Но вие имате отличен лондонски акцент! Нима в Москва сте научили така хубаво езика?
— Разбира се — отговори Алиса. — У нас много хора разговарят така.
Две момчета, които чуха разговора, се спряха наблизо. Бяха по на дванадесет-тринадесет години.
— Бива си я! — каза едното от тях на Алиса.
— Да тръгваме — предложи друг то. — Това са туристи, хипита!
— И тя ли?
— И тя.
— Никога не съм мислил, че при тях е модерно да ходят по пижами!
Алиса чу какво си говорят и я досмеша.
— Не съм никакво хипи — каза тя. — Само дето се загубих.
Английските туристи не си тръгваха.
— Ние ще намерим откъде минава петнадесети тролейбус — каза единият. — Имаме карта на Москва.
Той започна да разгъва картата.
В това време около тях се събраха минувачи. На една улица винаги ще се намерят любопитни. И колкото повече хора се спираха, толкова повече желаещи имате да видят какво се е случило.
И, разбира се, намери се една бабичка, която се развика:
— Вижте само как е облечено детето! Непременно ще си навлече някоя бронхопневмония! Момиченце, къде живееш? Да не би да си болна?
Алиса направи опит да си тръгне, но я се опитай да се измъкнеш праз такава тълпа!
— Ето! — каза тя тихо на едно от момчетата. — Какво да правя сега? Веднага ще ме върнат обратно.
— Нищо не разбирам! — каза високото и слабо момче с очила, типичен отличник-зубрач, — Къде ще те отведат?
— Момиченце — настояваше бабичката, — кажи си какво се е случило?
— Искащ да избягаш ли? — попита другото момче, нисичко, по-ниско от Алиса, почти дебело, облечено в лъскаво яке, което беше окичено с десетина значки. Имаше червени кръгли бузи и Алиса вече си го кръсти Доматко.
— Нима не разбрахте? Трябва ми петнадесети тролейбус.
— Милиционер! — викна бабичката. — Милиционер!
— Ще те спасим — обеща Доматко. Той се обърна към английските туристи, които мигаха на парцали и нищо не разбираха. — Мистър — продължи той на английски не много добре, по все пак разбрано, — трябва да спасим момичето. Онази бабичка е злата й мащеха. Тя иска да я обиди. Разбрано ли е?
— О, разбрано! — отговориха англичаните, като гледаха със страх бабичката, която искаше да спаси момиченцето от простуда.
— Ние ще кажем, че тя е с вас. Ясно ли е? А вие говорете на английски. И да вървим! Ясно ли е?
— О, да! — отвърнаха англичаните. За щастие те се оказаха схватливи, застанаха от двете страни на Алиса и заявиха на английски: — Извинете, бързаме.
Момчетата ги прикриха отзад и Доматко обясни на зяпачите:
— Не им пречете, другари. Това е снимачна група „Синята птица“… В работно облекло. Сега снимат отгоре, от купола на църквата.
— Къде? — попита бабата. — Не може да снимат детето практически голо.
— Ами погледнете нагоре! — рече Доматко. — Не виждате ли, че режисьор Смирнов цял-целеничък седи на покрива?
Всички вдигнаха глави, за да видят знаменития режисьор. Англичаните подхванаха Алиса и я изнесоха от тълпата.
Така всички заедно, петимата, стигнаха до ъгъла.
— Благодаря — каза дебелото момче на англичаните. — Вие ни помогнахте.
— Какво заплашваше момичето?
— Нима не разбрахте? Та тя е избягала от лудницата.
— О! — възкликнаха англичаните и се отдръпнаха от Алиса.
— Не му вярвайте — отрече Алиса. — Напълно нормална съм.
— Ето, виждате ли! — каза дебелото момче. — Тя отрича. Всички като нея отричат.
— Ще върнете ли момичето обратно? — попитаха англичаните.
— В никакъв случай — отговори Доматко. Винаги скриваме момичетата, които избягат от лудницата. Нали там я е скрила злата й мащеха!
Англичаните разбраха, че това е шега, засмяха се, подариха на всички по пакетче дъвка, а Доматко им подари две значки.
Децата стигнаха до спирката на тролейбуса. Доматко дрънкаше без прекъсване. Беше доволен, че спаси Алиса.