— Ти в английско училище, ли учиш? А каква беше катастрофата, в която попадна? Дълго ли лежа в болницата? И аз мяталата година едва не се удавих.
И още, и още…
Отначало Алиса гледаше да отговори на въпросите му, но все едно, не можеше да вмъкне нито една дума и престана да се старае, тъй като Фима беше зает със собствените си мисли и понякога сам си отговаряше вместо Алиса.
Алиса и Коля се спогледаха, той само се усмихна.
Вървяха по тиха, зелена уличка. Добре, че момчетата я изпратиха. Кой знае как щеше да се оправи без тях.
— Ето че си в къщи — каза Коля.
Сградата беше пететажна, солидна, навътре в двора. Пред нея имаше градинка с кестени. В градината седяха баби с детски колички.
— Благодаря, момчета — каза Алиса.
— Временно тук ли ще живееш?
— Да, тук.
— А на училище ще ходиш ли?
— Не знам.
— Да те изпратим до апартамента, а?
— Благодаря, ще се оправя. Вземи си якето, Коля. Алиса се прости с момчетата и изтича към входа.
И не чу как Коля каза след нея:
— Тук живее Юлка Грибкова от нашия клас.
— Охо! — каза Фима. — Разбира се. Вчера я изписаха от болницата.
Глава VIII
Ще учим заедно
Вратата отвори Мария Михайловна.
— Какво се е случило? — попита тя. — Нещо в болницата ли? Ти имаш такъв дивашки вид!
— Здравейте. Извинявайте, че дойдох без покана.
— Влизай — покани я Мария Михайловна. — Сигурна ли си, че в болницата нищо не се е случило?
— Кой дойде? — попита Юлка от стаята. — Мила ли е?
— Искаш да кажеш — продължи Мария Михайловна, — че в такъв дивашки вид си вървяла по улиците? И никой не те спря?
Веднага влизай във ваната да се натоплиш, пък аз ще сложа чая.
Юлка излезе от стаята, видя Алиса и възкликна:
— Не вярвам на очите си! Избяга ли?
— Избягах — отговори Алиса.
— Ела в стаята ми, ще ми разкажеш всичко.
— Юлия, не виждаш ли в какъв вид е Алиса? — попита баба й. — Тя е почти гола. И докато не се изкъпе и преоблече, не й досаждай с разговорите си.
— Ще й намеря дрехи. Ние сме почти еднакви на ръст.
— Алиса, върви след мене — каза бабата.
Алиса малко се страхуваше да не би Грибкови да се изплашат, когато тя се появи ето така, без покана. Ще позвънят в болницата и ще кажат: приберете избягалото дете.
След половин час Алиса, облечена с рокля на Юлка, седеше на масата и пиеше горещ чай. Едновременно се наложи профилактично, както заповяда Мария Михайловна, да глътне таблетка аспирин.
И тогава именно се състоя сериозният разговор.
— Не знам какво ще реши Наташа, когато се върне от работа — започна Мария Михайловна — и какво би казал Володя, ако не беше в експедиция на Таймир. Но аз, момичета, смятам, че трябва да позвъним в болницата и да съобщим, че Алиса е жива и здрава и нищо не й се е случило.
— Ох, бабо, недей! — каза Юлка. — Ще я вземат обратно.
— Каква безотговорност! — отговори бабата. — Не разбираш ли, че там в болницата са си изкарали акъла. Изчезнала е пациентка, която нищо не помни; вдън земя е потънала. Не, аз непременно ще се обадя в болницата.
— Ако вземат Алиса, и аз ще отида с нея — заяви Юлка. — Няма да я оставя сама.
— Нямам и намерение да изпращам Алиса обратно в болницата — отговори баба й. — Щом е могла да избяга и да ни намери, значи е здрава.
— Но те ще ни заставят…
— Само да посмеят! — каза баба й и отиде в другата стая да си търси очилата, за да позвъни в болницата.
— Не се бой, Алиска — успокои я Юлка. — Тя ще те защити.
— Не се боя.
— Пиратите ли те откриха?
— Откриха ме. Мислех да изтрая до утре, но те дотърчаха.
— Пак ли като Алик и баща ти?
— Не, той се беше превърнал на болно момче с патерица.
— Ех, че злодей!
Чуваше се как в другата стая баба й говореше по телефона. Те се умълчаха, заслушаха се.
— Гарантираме… обещаваме… не се съмнявайте… утре ще оформя… на амбулаторно лечение…
Когато бабата се върна при момичетата, тя си свали очилата, сложи ги в калъфа и попита простичко:
— Алиса, да ти налея ли още чай?
— Бабо! — не издържа Юлка. — Защо нищо не казваш? Разрешиха ли?
— Защо трябваше да не разрешат? — попита бабата.
— О, бабче, каква юначага си ни! — възкликна Юлка.
— Вместо вопли да беше обещала да се държиш добре поне докато Алиса живее тук.
— Обещавам!
— Не моля Алиса, защото тя е къде-къде по-сериозна от тебе. Впрочем, Алиса, те се съгласиха да останеш у нас само при едно условие.
— Какво?
— Да ходиш в болницата на преглед и да спазваш строг режим.