— Само не днес — каза Юлка. — Днес тя ще си почине от режима.
— Не настоявам. Днес и аз не бих я пуснала никъде — каза бабата. След това си наля чай, усмихна се и добави: — Те бяха толкова щастливи, че Алиса се намери, че бяха готови да се съгласят на всичко. Все пак ти, Алиса, си постъпила лекомислено. Можеше поне бележка да им оставиш. А още по-добре — да изчакаш до утре.
— Ох, бабо — каза Юлка, — ако знаеше никога нямаше да говориш така!
Под масата Алиса настъпи на Юлка крака, а бабата каза обидено:
— Разбира се, откъде ще знам, аз съм изветряла. Впрочем ти, Юлия, научи ли си? Болна си, но не си във ваканция.
— Ще си науча, ще си науча.
— А на Алиса ще дадеш да чете някаква книга. Ако искаш, Алиса, да поспиш?
— Не искам.
Когато Алиса и Юлка останаха сами, Юлка я подкани:
— А сега разкажи подробно как успя да избягаш и главното как дойде у нас по пижама. Да се побъркаш — да пътуваш в непознат град само по пижама!
— Помогнаха ми едни момчета. Изпратиха ме чак дотук. И яке дори ми дадоха.
Момичетата седнаха на дивана в Юлкината стая, под картината, изобразяваща връх Еверест. И Алиса разказа за бягството.
— Хайде да помислим как да те представим — рече Юлка, когато Алиса свърши разказа си. — Като моя братовчедка от далечен град?… Не, хайде да кажем, че родителите ти са заминали на работа в чужбина и затова ти временно ще живееш у нас. Става ли?
— Все ми е едно.
— Вдругиден отивам на училище. Ще ме посрещаш след училище и аз ще ти показвам всички момчета.
— Не можеш ли да ги поканиш в къщи?
— Кого? Момчетата? Та те всички са глупаци. Какво ще ги каня?
— Защо глупаци? — учуди се Алиса.
— Възрастта им е такава — отговори Юлка. — Много са изостанали.
— Не съм и предполагала — каза Алиса. — Нашите момчета са съвсем нормални.
— Има си хас — рече Юлка. — Нали ще минат сто години. Трябва да има прогрес. Сигурно ще поумнеят.
— Юлия! — викна баба й от кухнята. — Не закачай Алиса. Обеща да си учиш уроците.
— Сега, бабо — отговори Юлия.
— Ще ти помогна — каза Алиса.
— Страхувам се, че само ще ме объркаш. Вие сте по друга система.
— Дай учебника да видя.
Юлка й даде учебника си. Алиса започна да го прелиства. Юлка извади тетрадка и писалка. Алиса не гледаше страниците.
— Е, какво? — попита Юлка. — Учили ли сте го вие, от двадесет и първи век?
— Мислех за друго — каза Алиса, оставяйки книгата. — Не е достатъчно само да те срещам след училище, по-добре е да дойда в клас.
— Защо?
— За да попитам всекиго поотделно.
— Ами ако не си признаят?
— Тогава трябва да остана в клас.
— Но нали още първият учител ще те попита: „Ти какво правиш тук, момиченце?“ Тогава край на експедицията ти.
Понякога и така става: мислиш, блъскаш си главата, а всички проблеми се решават от само себе си.
Вечерта Наташа се обади по телефона на Алик Борисович, дълго говори с него, а след това каза на Юлка и Алиса:
— Момичета, ние с вашия Алик се съветвахме сериозно. И знаете ли какво намислихме?
— Да върнете Алиса в болницата — рече Юлка.
Разбира се, Юлка се шегуваше, но във всяка шега има частица истина. Макар че вярваше на майка си, не трябваше да забравя, че понякога възрастните, водени от най-добри подбуди, правят глупости.
— Не е точно така. Решихме да изпробваме нов метод на лечение.
— Какъв?
— Алиса да тръгне на училище. И без друго учебната година продължава, няма защо Алиса да губи време.
— А детският колектив — каза Мария Михайловна — може да помогне за оздравяването й.
— Именно — съгласи се Наташа. — Остава само да се разбере в кой клас Алиса е била преди постъпването в болница.
Юлка и Алиса казаха в един глас:
— В шести!
— Как така толкова бързо разбрахте!
— Днес разбрахме — отговори Алиса. — Аз разгледах Юлкините учебници и разбрах.
— Наистина — потвърди Юлка — Абсолютно сигурно, тя е учила в шести клас.
— Добре, че си спомни. Аз утре сутринта ще прескоча в Юлкиното училище и ще поговоря с директора. Ако се наложи, ще му се обадят и от болницата. И се надяваме, че Алиса временно ще бъде записана в Юлкиния клас. Доволни ли сте?
— Ура! — извика Юлка. — Ти даже не можеш да си представиш, мамо, колко ни устройва този вариант!
— И това ли е тайна? — попита Наташа.
— И още каква! — отговори Юлка.
— Надявам се, че нямате намерение нищо да взривявате и да подпалвате. В нашия век женското равноправие достигна твърде големи успехи — заяви Мария Михайловна.
А късно вечерта, когато си легнаха да спят, момичетата чуха как в съседната стая тихо разговаряха Наташа и бабата.