— Жалко, че на времето не си роди още едно дете — каза Мария Михайловна. — Обърни внимание как Юлка се стреми към Алиса. Има нужда от сестра.
— И аз съм доволна, че се сприятелиха — отговори Наташа. — Алиса е добро момиче. Но…
— С трагична съдба — добави бабата.
В този момент нещо се мярна отвън на прозореца и Алиса вдигна глава, като се вглеждаше.
— Не се страхувай — прошепна Юлка. — Това са гълъби. Ние сме на петия етаж. Онези няма да се качат тук.
Алиса по-добре познаваше космическите пирати и не се съмняваше, че ако те знаеха къде се намира, биха се покатерили и на десетия етаж.
— Загубиха ти следите — каза Юлка.
— Надявам се.
— Мама чудесно го измисли — прошепна Юлка. — Ако ти бъде трудно, не се страхувай, ще ти помагам.
— Не се страхувам — отвърна Алиса. — Главното е да намеря миелефона и да се върна. Ако пък получа лоши бележки, те няма да се смятат, защото още не съм се родила.
— Жалко. Съгласна съм да останеш завинаги.
Глава IX
Никога не съм я виждал
Шести „Б“ клас онази сутрин не искаше да работи заради хубавото пролетно време. По лехите с цветя беше поникнала зелена тревичка, асфалтът бе изсъхнал и изрисуван от малчуганите с „дами“, пъпките на дърветата се разтваряха и се носеше свеж аромат и добро настроение.
Фима Корольов беше хванал две калинки и бе организирал на перваза на прозореца състезание по бягане за купата на стенвестника „Нашият клас“. Едната калинка беше черна на жълти точки, а другата — червена на черни. Те през цялото време си разтваряха крилете, канейки се да хвръкнат, и Фима им притискаше крилата с молив, защото според правилата на състезанието калинките трябваше да тичат.
Момчетата се бяха разделили на жълти и червени запалянковци и силно шумяха. Когато Юлка и Алиса влязоха, забелязаха ги само Катя Михайлова и Мила Руткевич. Мила, абсолютна отличничка, препрочиташе урока, който имаха за домашно по английски, а Катя Михайлова, която искаше да става тенисистка, четеше книга за купата на Дейвис.
— Момичета, запознайте се — каза Юлка, — това е моята приятелка Алиса, ние с нея бяхме заедно в болницата.
— Приятно ми е — подаде ръка Руткевич.
Катя Михайлова, която беше и отговорник на класа, попита Алиса:
— В нашия клас ли ще учиш, или само така си дошла?
— Засега ще уча.
— Записаха ли те в дневника?
— Не знам — отговори Алиса.
— Как се казваш?
— Алиса Селезньова.
— Селезньова — обърна се към нея Катя Михайлова, — ти с какъв вид спорт ще се занимаваш?
— Не знам — отговори Алиса.
— Оставете я на мира — каза Мила Руткевич. — Току-що е излязла от болницата. Ти да беше я натоварила и с обществена работа!
— Нищо не разбираш — отвърна Катя. — И честта на класа не ти е скъпа. Пък и ти самата не я защищаваш.
— Аз се уча добре и така я защищавам — отговори Мила.
— Винаги се карат на тази тема — каза Юлка.
— Можеш ли да играеш волейбол? — попита Катя.
— Като дете играех.
— Хей, момчета! — чу се дивият вик на Боря Месерер, който случайно се бе обърнал и видя кой е дошъл. — Юлка Грибкова се върна без някои съществени части от тялото си!
— Доморасъл шегаджия — отвърна му Юлка.
— Той завижда — вмъкна Мила Руткевич, като прехвърли на гърба си тежката черна плитка.
Катя Михайлова подозираше, че Мила не спортува, защото се страхува да не се обърка в собствените си коси.
Всички изведнъж забравиха за калинките и заобиколиха Юлка.
— Що за номер? — попита Борис Месерер, като гледаше Алиса. — Вие, девойко, от Швеция ли пристигнахте, по линията на културния обмен?
— Това е Алиса Селезньова — отговори Юлка. — Моя приятелка и даже роднина. Тя ще учи в нашия клас.
— Момчета! — възкликна Борис. — Чухте ли? Алиса ще ни бъде гостенка!
Фима Корольов си прибра калинките в кибритената кутийка, изправи се, позна Алиса и каза най-спокойно:
— Привет, Алиса. Без теб ми беше много скучно.
— Здравей, Фима — отговори Алиса.
— Вие се познавате? — ококори се Юлия.
Другите също се учудиха.
— Аз донякъде съм й спасител — обяви Фима.
Алиса се намръщи, за да го накара да млъкне, но Фима не разбра знака.
— Помогнах й да избяга по пижама от лудницата. През оградата. Гонеха ни осем санитари с усмирителна риза и един професор.
— Ех, ти! — каза Алиса и му обърна гръб.
— Лапацало! — награди го Юлка.
— Не се шегувам — възмути се Фима. — Коля Сулима може да потвърди. Имаше и едни англичани… А, ето го и Сулима. Коля, познаваш ли Алиса?
Сулима стоеше до вратата.
— Привет! — Той дойде до чина си, остави си чантата, след това каза: — Здравей, Юлка. Здравей, Алиса. Аз още онзи ден си помислих, че отиваш при Грибкова.