Приключение в бъдещето

— Ти в Лондон — поясни Боря.

— Благодаря — отговори Алиса. Приближи се Лариса, премигна с дългите си по половин метър мигли и каза:

— Имате ли нещо против да дружите с мен?

Но Лариса беше изместена от Фима Корольов.

— Алиса — каза той с правата на стар приятел, — ти след училище какво ще правиш? Ние мислим да ходим на кино…

— Не ми се ще да ходя с теб на кино.

— Слушай, не се сърди, аз се пошегувах.

В това време Алиса видя Юлка.

— Къде се дяна? — попита тя.

— Не съм доволна от теб — каза Юлка, като я отвеждаше настрана.

— Защо?

— Ти се издаваш. Защо се изфука с езиците. Сега цялото училище ще говори.

— Не, Юлка, не съм съгласна — отговори Алиса. — Смятам, че ако човек може да не лъже, по-добре е да не лъже. Аз така се оплетох в лъжи, че преизпълних нормата си за три години.

— Както искаш. Е, какво ще кажеш?

— Сега за сега познавам само Сулима и Садовски.

— И какво ти е мнението?

— Не мисля, че е Сулима — каза Алиса. — Той е много скромен и едва ли би гонил пирати.

— И аз смятам, че не е той — каза Юлка. — Но Садовски е един тип. Може да забърка какво ли не.

— Но той е червенокос. Покажи ми Наумов.

— Добре, ето го, идва. Да го повикам ли?

— Повикай го. Все едно, той вече ме видя.

— Наумов! — повика го Юлия. — Ела тук.

Наумов беше най-обикновено момче, леко чипоносо, средно на ръст, слабо, но доста силно. Алиса го погледна в упор.

— Какво искате? — попита той.

— Искам да те запозная с моята приятелка. Не си ли я срещал по-рано?

Коля Наумов повдигна рамене:

— Къде да я срещна? Имате ли още въпроси?

— Не — отговори Юлка.

— Тогава аз имам въпрос — отговори той. — Катя Михайлова каза, че днес има волейбол. Да не забравите, ясно ли е?

Когато той отмина, Юлка попита:

— Е, той ли е? Как мислиш?

— Може и да е той — отговори Алиса. — Но нали виждаш, не си признава, че ме познава.

— Другото междучасие — каза Юлия — ще попиташ останалите. Защо да губим време?

Алиса така направи.

Между втория и третия час тя се доближи до Коля Сулима и го попита:

— Коля, не сме ли се срещали някъде? Лицето ти ми е познато.

Коля си сложи пръста на страницата на учебника по шахматни дебюти, погледна внимателно Алиса и отговори:

— Ти бъркаш. Ние с теб се срещнахме за пръв път онзи ден. Имам добра зрителна памет.

А с Коля Садовски беседата излезе много странна. Веднага след третия час той сам дойде при Юлия и Алиса и като я гледаше разсеяно между очите, каза:

— Знаеш ли какво мисля?

— Какво?

— Мисля, че си дошла при нас от бъдещето. Имаш машина на времето, направена от велосипед.

Юлка ахна. И побърза да каже:

— Алиса няма велосипед.

— Имам предвид на три колелета — каза Садовски. — Нали ми даде онзи ден да го покарам.

— Къде? — попита Юлка.

Тя беше нащрек. Макар че Садовски бе фантазьор номер едно, неговата измислица беше близка до истината.

— Как къде? — Коля погледна Юлка, като че ли не я познаваше, и обясни: — На Курилските острови.

Къде другаде? Е добре, имам работа. Могат да ме изпитат следващия час, а не знам кой ни е урокът.

Садовски си тръгна, а Юлка се хвана за ръкава на Алиса.

— Какво да правим? — прошепна тя.

— Нищо няма да правим. Другия път ще каже, че съм долетяла от Луната — каза Алиса. — Сега вече нищо не разбирам.

Удари звънецът, трябваше да влизат в час по география. Приближи се Катя и напомни на Юлка:

— Грибкова, не забравяй, че днес играем със седми „А“.

— Днес още не мога — отговори Юлка. — Ще ми се отвори шевът.

— Е, ела да викаш. Просто не зная какво да правим!

— Все едно, ще загубим — каза Юлка. — Особено женският отбор.

Глава X Резервният състезател

Играеха във физкултурния салон, защото на двора беше още студено.

— Когато класът нахълта в салона, още не беше свършила срещата между шести „А“ и седми „Б“. Физкултурникът Едуард заповяда да не се шуми. Той веднага забеляза Алиса.

— Кое е това момиче? — попита той. — От варягите ли е?

— Защо да е от варягите? — учуди се Юлка. — Това е моя братовчедка. Сега учи в нашия клас.

— Вземам си думите обратно. Височината ти е подходяща. Как се казваш?

— Селезньова.

— Ще спортуваш ли?

— Да — отговори Алиса.

— А какво предпочиташ?

— Аз съм мехуристка — рече Алиса и спря: издаде се.

— Какви са тези шеги? — попита Едуард строго.

Той беше доверчив и наивен човек, лесно можеше да бъде излъган, но знаеше това и към разиграванията, шегите и измислиците се отнасяше подозрително. Затова още по-лесно го будалкаха. Беше борец тежка категория, но като изостави спорта, надебеля, косата му окапа и изобщо не приличаше на спортист. Макар всички да знаеха, че е много силен.