— Сбърках — каза Алиса. — Извинявайте. Исках да кажа парашутистка.
— Ясно, обичаш да се шегуваш — рече Едуард и веднага престана да се интересува от Алиса. По-добре да не се занимава с нея.
Но Фима Корольов, който вече се беше съблякъл, за да играе, подслуша разговора.
— Лъжеш ли за парашута? — попита той.
— Не лъжа.
— Нима разрешават на такива малки?
— У нас разрешават.
— Какво е това — у нас, та у нас? Къде у вас, на Луната?
— И на Луната също — отговори Алиса.
Приближи се Коля Наумов, той беше капитан на момчетата.
— Ще бъде трудно — каза той на Юлка.
— Защо? — попита Алиса.
— Я виж онзи. — Той посочи едно момче от седми „А“, високо два метра.
— Не е човек, а абсолютна акселерация — каза Юлка.
Алиса погледна Коля Наумов в упор и го попита:
— Как мислиш, в бъдещето всички ли ще бъдат такива високи?
— Какво знаеш ти за бъдещето? — удиви се Наумов. — Може би хората отново ще започнат да се смаляват.
— А ти самият би ли искал да видиш това?
— Аз и тук си имам работа до гуша — отговори Наумов.
Едуард извади свирка, много малка в сравнение с лапата му, която обаче свиреше пронизително.
— Разгрявка! Първи играят момичетата.
— Жалко, че не мога — каза Юлка.
— Това не е за последен път.
Отначало подаваше Катя Михайлова. Подаде добре, но оттатък изобщо не можаха да поемат топката. При второто подаване я поеха и когато топката долетя обратно, Лариса Троеполска благополучно я пропусна между пръстите си и учудено си погледна ръцете, като че ли не можеше да повярва на такова предателство.
По-нататък играта не вървеше в полза на шести „Б“. Всъщност умееха да играят само Катя и Лена Домбазова, а Лариса само им пречеше. Първият гейм изгубиха с 5:15. Седмокласниците се смееха на глас и се подиграваха, момчетата от шести „Б“ се зъбеха, но не много — всичко е ясно. В почивката Катя вдигна скандал на Лариса.
— По-добре изобщо да те нямаше! Хем не играеш, хем и на другите пречиш. Аз щях да посрещна последната топка. Викам ти — оттегли се, а ти?
— Какво аз? Аз се отместих — каза Лариса. Очите й се напълниха с едри сълзи.
Даже на Едуард му дожаля за нея и каза:
— Тук няма майстори, разликата между Лариса и теб, Михайлова, не е принципиална.
Но Лариса реши, че точно сега е моментът смъртно да се обиди.
— Моля — отвърна тя, — аз няма да преча. Играйте си, колкото си искате.
— Момичета, прекратете! — намеси се Коля Наумов. — И без друго не можете да играете пет души.
— Скоро ли ще свършите? — попита капитанът на седми „А“.
А онзи, дългият, жертвата на акселерацията, при когото беше идвал треньор на истински волейболен тим, добави:
— Срещата завърши след първи рунд при пълно надмощие.
— Не — отсече Лариса, — аз категорично се отказвам. Боли ме кракът.
— Категорично се отказваш — възмути се Катя Михайлова, — а класът да губи?
— Тогава или аз, или ти.
Седмокласниците се смееха, едва не лягаха на пода от смях.
— Ще играем без нея — заяви Катя. — Нищо страшно. После ще си поговорим.
— Петима не може — каза Едуард. — Ще отстраня отбора от състезанията.
Юлка погледна към Алиса и тихо я попита:
— Нали видя как се играе? Ще се включиш ли?
Алиса стана.
— Добре — каза тя. — Само че нямам екип.
— Сега ще оправим всичко — зарадва се Катя Михайлова. — Едуард Петрович, имаме резерва. Сега ще се облече, може ли?
— Няма да ви чакаме! — извика една седмокласничка.
— Ей сега. — Алиса и Катя изтичаха към съблекалнята.
Когато Алиса излезе на площадката, всички обърнаха внимание, че е стройна и има тен.
— Къде успя да почернееш така? — извика Садовски — Да не си била на Венера?
— Бягайте, противници! — разписка се седмокласникът — жертвата на акселерацията. — Предавайте се, докато не е късно! Световният шампион е на площадката!
— Аз ще подавам — каза Катя, която все още не се доверяваше на Алиса. — А ти стой по-близо до мрежата. И се старай да играеш едновременно с двете ръце.
— Добре — кимна Алиса.
— Започвайте! — изкомандува Едуард.
Подаваха седмокласниците. Топката пое Катя, но й я подадоха силно и затова я отби да тече, извън площадката. Един на нула.
Втория път Катя пое правилно топката и тя като свещ се издигна над площадката, Лена Домбазова искаше да я прехвърли през мрежата, но Алиса изведнъж извика:
— Подай ми!
Лена внимателно подложи ръце и топката отново излетя нагоре. Алиса подскочи толкова високо, сякаш имаше пружини в гуменките си, вдигна ръка, пръстите леко докоснаха топката и тя като гюле се заби под остър ъгъл в полето на седмокласничките и рикошира към най-далечния ъгъл.