— Браво! — викна Катя. — Продължавай така, Алиса! Нейните започнаха да ръкопляскат, макар да мислеха, че е било случайност.
Сега подаваше Лена — горе-долу добре. Топката излетя нависоко, лесно беше да се поеме я седмокласничките я отбиха. Но този път Алиса не изчака някой да й подаде топката, а подскочи до мрежата, удари топката и тя почти отвесно се удари в земята.
— Не е честно! — завикаха седмокласниците. — Тя влезе в нашето поле!
— Спокойствие! — надвика всички Едуард. — Аз по-добре виждам. Брои се топка.
Когато Алиса по този начин заби още пет топки и стаил ясно, че седмокласничките не могат да се справят с нея, те поискаха от съдията таймаут и заявиха:
— Тя не е от техния клас. Не сме я виждали досега.
— Искате ли да донеса дневника? — попита Катя Михайлова.
— Наша е! Наша! Наша! — викаха момчетата. — Се-лез-ньо-ва! Браво!
Наложи се да продължат играта, а когато шестокласничките спечелиха и този гейм и третия, решаващия, онзи, дългият, каза на своите, но така, че да го чуят всички:
— Тя е преоблечено момче. Абсолютно вярно. Виждал съм я, живее на Арбат.
А момчетата от шести „Б“ наобиколиха Алиса, искаха да я подхвърлят във въздуха, но тя каза:
— Недейте, съвсем мокра съм, отдавна не съм играла.
— В спортна школа ли се занимаваш? — попита я Фима. — Или у вас всички играят така?
— Повечето — отговори Алиса.
— Блъскам си главата — каза Фима Корольов. — Какъв е този град…
Алиса нищо не отговори, а тръгна с момичетата да се къпе.
Когато се върнаха, момчетата вече губеха.
— Едуард Петрович — каза Коля Наумов, когато резултатът беше дванадесет на пет в полза на седмокласниците, — може ли един и същи играч да участвува в два отбора?
Седмокласниците се разсвиркаха, задюдюкаха в израз на пълно презрение, а Едуард Петрович отговори:
— Мъж, засрами се!
— Каква връзка има тук мъжът? — попита Фима Корольов, който по потник и гащета изглеждаше още по-кръгъл и доматест, отколкото в костюм. — В нашия клас има равноправие.
Но Едуард не разреши на Алиса отново да излезе на площадката и момчетата загубиха. Изобщо срещата завърши наравно, но тъй като момичетата спечелиха с 2:1, а момчетата с 0:2, на финала въпреки всичко излязоха седмокласниците.
На тръгване, докато чакаха момчетата, Катя попита:
— Защо ти, Селезньова, не си призна по-рано? Щеше да влезеш в играта от самото начало вместо онова свинче и всичко щеше да се реши другояче.
— Коя е свинче? — попита Лариса с ангелско гласче. — Може би ще уточниш?
— Нямам намерение да уточнявам — отвърна Катя. — Каквото казах, казах.
Катя е прям човек и по-добре е да не спориш с нея. Лариса нямаше намерение, но си помисли, че тази фукла Алиса нещо не й харесва.
Едуард Петрович попита:
— А ти с лека атлетика занимавала ли си се?
— Специално — не — отговори Лариса. — Просто в училище заедно с момчетата.
— Ясно — рече Едуард. — Утре след часовете те чакам на стадиона. Нашето училище ще участвува в районни състезания. Кали няма да ме изложиш?
— Няма — отговори Катя вместо Алиса.
Алиса и Юлка се връщаха от училище и не бързаха, Юлка си спомни епизодите по време на волейбола. Тя вече не се сърдете на Алиса, че прекалено много демонстрира бъдещите си способности: смяташе, че постъпи правилно, като помогна на класа си да спечели срещу гордите седмокласници.
— Вече предпочитам по-дълго да търсиш своя Коля — каза Юлка. — Ти за нашия клас си откритие. Да не бързаме, а? Още повече, че те няма да си признаят.
— Не говори глупости! Не си играем на кукли.
— Какво ще правим тогава, Шерлок Холмс?
Почти бяха стигнали до вкъщи. Изведнъж Алиса сграбчи Юлка за ръката и пошепна:
— По-бързо!
Тя я замъкна във входа и се залепи до стената.
— Какво има?
— Не се показвай!
По тротоара шляпаха тежки стъпки. През стъклото на вратата те видяха Веселчак У. Дебелият бързаше, оглеждаше се, почти тичаше.
— Той ни видя — прошепна Алиса. — Но сега ни загуби.
Крачките заглъхнаха пред входа.
— По-бързо насам! — извика Юлка. — Този вход има изход към двора.
Те изскочиха на двора, прекосиха го, излязоха на друга уличка, и чак когато съвсем объркаха пирата, се спряха да си поемат дъх.
— Е, какво ще кажеш? — попита Алиса.
— Подозираш, че са ни проследили от училището?
— Надявам се, че не са. Но ако не днес, утре ще ни проследят. Забравяш, че имаме работа е възрастни бандити.