Глава XIII
Наполеон по поръчка
За пиратите не е задължително да тичат по океаните и космоса с ками, пистолети, лазерлети. Те се срещат къде ли не. Случва се някое бебе, което едва е дорасло да ходи на ясли, а вече да е пират: бърза да отнеме играчката на друг малчуган. Случва се пиратът да не е нарушил никакви житейски закони, никой да не е ограбил и убил, а в действителност — от едно място откраднал мисъл, на друго осакатил дума, на трето задушил чувство и вредата от него е по-голяма, отколкото от цял параход под пиратски флаг.
Наистина това не се отнася за нашия случай, защото Веселчак У и Плъс бяха най-типични представители на пиратското племе и обединяваха в себе си обикновените и тайните пирати. При възможност ставаха разбойници, убийци и крадци. Притиснеха ли ги, преживяваха от сплетни, интриги, лъжи и клевети.
Разказват, че веднъж ги хванали на мъгливата планета на Ретиспер и решили да ги покажат на местния главен лекар-психиатър. Могат ли да бъдат излекувани? Онзи ги изследвал три месеца, нощем не спял, отслабнал осем килограма и най-накрая поставил диагноза: „Пълна атрофия на съвестта“. Което означава: в тях няма нищо подобно на съвест, те не знаят какво е това срам, разкаяние и съжаление. Не жалили никого, дори себе си.
Запитали главния психиатър от планетата на Ретиспер:
— Какво да ги правим? Как да ги лекуваме? Нали няма неизлечими болести?
И лекарят отговорил:
— На нашата планета вече се справихме с всички болести. Но да се справим с това толкова рядко заболяване е невъзможно. Случаят е безнадежден. Ще мислим, ще търсим пътища, лекарства.
Но докато се водели тези преговори, пиратите обезвредили охраната, едва не убили лекаря-психиатър и избягали. Така че въпросът, как да се лекуват хора с пълна загуба на съвестта, останал открит.
И ето, такива хора случайно се оказаха в Москва.
Беше дори по-добре, че до гуша бяха заети с търсенето на миелефона и нямаха време за други зли шеги и пакости. Макар че междувременно успяха да извършат достатъчно такива.
Можем подробно да разкажем как пиратите, забелязали Алиса, се промъкнаха след нея в нашето време, как на улицата я загубиха, как отново я откриха в болницата, как се опитваха да се вмъкнат в болницата, за да принудят Алиса да издаде Коля.
Можем да разкажем как наблюдаваха болницата, как караха тънкия и почти невидим валапаски смок да подслушва разговорите на лекарите и сестрите, как подготвяха отвличането на Алиса с помощта на лъже-Алик, в който се бе превърнал Плъс. Можем да разкажем още как отново загубиха Алиса и отново я търсеха, все повече и повече затваряйки обръча.
Можем да разкажем и друго — как бяха живели в Москва тази седмица, как намериха изоставена къща, подлежаща на събаряне, как си устроиха там леговище. Можем да разкажем как се снабдиха с дрехи, като хипнотизираха касиерката в универсалния магазин, и как крадяха продукти — но струва ли си да губим време заради едни негодници?
Необходимо е само да разкажем как пиратите започнаха работа.
Веднъж си седяха в градинката, уморени от ходене. Веселчак У каза:
— Малко са ни парите.
— Ще ти направя колкото искаш. Ще бъдат като истински.
— Твоите пари са опасни: докато се отдалечиш пет крачки и те изчезват.
— Ще ограбим някого.
— Не — рече Веселчак У, — и това е опасно. Лесно се запомням. Ще ме хванат бързо. Ти ще се превърнеш в когото си искаш и ще избягаш, а мен ще ме хванат.
— Не се безпокой, ще спася и теб — отсече Плъс.
— Как да не ти повярвам! Ако ни хванат натясно, веднага ще ме продадеш.
— Както и ти мен — отговори Плъс. — Виж какво е това?
Към градината идваше голям фургон с надпис „Студия за игрални филми“. Той спря, от него изскочиха млади хора, които измъкнаха прожектори и задърпаха кабели. Пристигнаха още коли.
Прожекторите въпреки яркия слънчев ден насочиха лъчи към прозорците на старинна къща, която гледаше към градинката. Пристигна автобус, пълен с драгуни и хусари с високи шапки.
Пъргав мъж с грамадни очила закрещя по мегафона:
— Къде е Наполеон? Питам ви, къде е Наполеон?
— Остана в бюфета — отговори горда красавица с рокля до земята. — Сигурно е изпуснал автобуса.
— Какво да правя! — възкликна човекът с очилата. — Как ще снимам без Наполеон?
— Идва, две! — завикаха околните.
Пристигна такси. От него излезе Наполеон. Пиратите, и защото бяха неграмотни, и защото се бяха родили на друга планета, предположиха, че Наполеон — това е длъжност.
— Иван Семьонович! — възкликна човекът с големите очила. — Без нож ме колиш!
Плъс наостри уши. Той беше колекционер, колекционираше изтезания.
— Никога — отговори Наполеон, свали си триъгълната шапка и седна на барабана. — Имам мигрена.