— И баба също — печално добави Юлка.
— Трябва да удвоим вниманието си — рече Алиса. — Утре или вдругиден те ще стигнат до училище.
— А ние още нищо не знаем.
Глава XV
Попитай Садовски
На следващия ден Алиса пак се издаде по математика.
Това стана така:
Коля Садовски се потеше на дъската, изписа половината от свободното пространство, но нямаше сили да се справи с уравнението. Действително то не беше лесно, а времето навън беше слънчево и всички освен Мила Руткевич нямаха настроение да работят. Най-накрая на математичката й омръзна да се бори със Садовски и тя попита кой ще му помогне. Разбира се, Мила вдигна ръка, отиде на дъската, прехвърли на гърба чудесната си плитка, изтри всичко, което беше написал Садовски, и уверено изкара отговора: „x“ беше равен на 1,25.
Тогава Алиса от място, без да става — все не можеше да свикне — каза:
— Хикс е равен на единица.
Мила пламна, плитката на гърба й се раздвижи от негодувание. Погледна математичката Неля, а тя й кимна и каза:
— Селезньова не е права. Сядай, Руткевич. Ти реши правилно задачата.
— Това не е като волейбола — каза Фима Корольов.
И докато тържествуващата Руткевич си отиваше на мястото, Неля се насочи към дъската, за да напише примерите за домашно. Тогава Алиса каза високо:
— Хикс е равен на единица. Мога да го докажа.
— Да го докажеш? — учуди се Неля и вдигна тънките си вежди.
Неля бе младичка, къдрава като агънце, с дълга рокля, много модерна и всички момичета в класа я обожаваха.
— Разбира се — отговори Алиса. — Ще разрешите ли?
— Какво пък, излез на дъската.
Юлка пошепна:
— Алиса, пак ли?
Но Алиса само махна с ръка.
Тя не изтри от дъската решението на Мила, а на свободната страна започна бързо и ситно да пише своето решение. И се случи онова, от което се страхуваше Юлка: Алиса пишеше съвършено невероятни знаци и символи, които сигурно и в девети клас не се учат. Всички в класа притаиха дъх, а Мила се обърна към прозореца, като че ли това съвсем не я интересуваше.
Неля гледаше дъската, наклонила хубавичката си накъдрена главичка, и всички чакаха да видят какво ще стане. Ако учителката беше стара, опитна, тя сигурно щеше да каже на Алиса да си седне, защото в шести клас не се учи висша математика. Но Неля беше млада и съвсем беше забравила, че е в клас. Изведнъж тя възкликна:
— Не! Ето точно тук сбърка!
Тя издърпа от Алиса тебешира, зачерта последния ред и започна да пише своето също със знаци.
— Как така? — учуди се Алиса. — Ами ако е така?
Отстрани това приличаше на мач по тенис. Съперниците хвърляха през мрежата топката, без да обръщат внимание на зрителите. Двете бяха толкова улисани в работата си, та не чуха звънеца, пък и никой в класа не го чу. Изведнъж вратата се отвори, показа се някаква физиономия от другия клас и попита:
— Какво, не чухте ли звънеца? Междучасие.
Тогава съперничките оставиха тебешира, отстъпиха от дъската и Неля каза:
— Въпреки всичко не си права.
— Докажете.
Мила Руткевич, като си прибираше учебниците, каза високо, за да я чуят всички:
— Какво толкова някои се фукат с образоваността си, когато това го няма в програмата!
Всички обкръжиха Алиса и Неля, а Катя Михайлова попита:
— Ти в математическо училище ли си учила?
— Не — отговори Алиса.
— Юначага — каза Неля. — Ако искаш, остани след часовете, ще се справим с тази задача.
— Извинявайте, но днес след часовете съм заета.
— Трябва да участвуваш в математическа олимпиада — рече Неля.
— Едва ли — каза Мила Руткевич, която се приближи. — Там е необходимо да се решава просто, без извъртаници.
В коридора Юлка се нахвърли върху Алиса:
— Защо насочваш вниманието към себе си? Искаш да се прославиш като математически гений?
— Но нали отговорът наистина беше неправилен. Как можех да мълча? Изобщо много любопитен сложен случай…
— Ти си добре, дето вие, след сто години, знаете такива неща от детинство. Ако бях постъпила в Пушкинския лицей, и аз щях да стана там вундеркинд.
— В лицея нямаше да те пуснат — каза Алиса. — Там момичета не са приемали. Ти по-добре виж каква бележка ми подхвърлиха. Бяха я сложили в тетрадката.
— Кой?
— Не видях.
Юлка прочете: „Питай Садовски на какво ще се равнява «X» след сто години. Доброжелател.“
— Ах! — извика Юлка. — Това той ли е?
— Не знам. Ти познаваш ли този почерк?
— Познат ми е. Ще помисля и ще си спомня. Знаеш ли, от самото начало подозирах, че това е Садовски. Той е типичен авантюрист. И на някого дори е разказал, че е бил при теб. Хайде да го разпитаме.