— Чакай. Може някой нарочно да ми е писал за него?
— Защо ще пише нарочно?
— За да отклони от себе си подозрението. Представи си, че някой се е изплашил.
— Кой?
— Сулима. Или Наумов.
— И да прехвърлят вината върху Садовски? Слушай, Алиска, нали вече ти казах — нямаме в класа такива лъжци. Да откраднат миелефона, а след това да прехвърлят подозрението върху друг. Ти сама казваше, че Коля не го е откраднал, а само е искал да го отнеме от пиратите.
— Казвах.
— Все пак мисля, че някой от момчетата е узнал тайната на Садовски и иска да ти помогне.
— Ако е искал — да е дошъл и да е казал.
— Ами ако се страхува?
— От кого ще се страхува? От Садовски?
— Не знам, само че това може да се разбере без твоята деликатност. Коля Садовски, ела малко!
Като че ли нарочно, Коля минаваше наблизо.
— Може ли да те попитам нещо? — каза Юлка.
— Питай, само не ми пиши двойки.
— Юлка, недей — помоли я Алиса. — Ще развалиш всичко.
— Толкова сериозно ли е? — поинтересува са Садовски. — Тогава няма да се махна, докато не разбера каква е работата.
— Коля, не си ли вземал един ценен предмет? — попита Юлка.
— Аз?
— Да. А след това не си го върнал.
— Какъв предмет? — попита Садовски. — Може да съм вземал, но да не съм забелязал?
— Забелязал си, забелязал, не се преструвай.
— Кажи какъв е този предмет? В какво ме подозираш?
— Значи не си вземал?
— Вземал съм, аз всичко вземам и никога не връщам. Впрочем тази сутрин взех от една бабичка сто рубли в банкноти по една, за да си облепя вратата на банята.
— Коля, престани веднага да се лигавиш — възмути се Юлка. — Аз те питам сериозно.
— Ако ти отговарям сериозно — каза Коля, — трябва да ти се обидя. Ти ме обвини в кражба на ценни предмети и досега още не си се извинила. Не мислиш ли веднага да го направиш?
Алиса се учуди как се измени гласът на Коля Садовски. Виж го ти, туткавия и фантазьора. Току-що беше сънено червенокосо плашило, а в момента в очите му има толкова злоба, сякаш ей сега ще удари Юлка с юмрук по главата.
— Ние и двете молим за прошка — бързо добави Алиса. — Това беше един тест, не обръщай внимание.
— Какъв тест?
— За проверка на чувството за хумор — отговори Алиса. — Не го издържа.
— За пръв път в живота си — каза Садовски.
Не беше ясно повярва ли, или не.
— Глупава си, Юлка — каза Алиса, когато Коля се отдалечи. — Нали те молих да не се намесваш!
— Това вече не е само твоя работа — отговори Юлка. — Това е обща работа. На целия клас. Нима не разбираш?
— Едно разбирам — рече Алиса, — че някое от нашите момчета крие миелефона. Това е лошо и е признак на страхливост. Освен това то се подлага на страшна опасност.
Последния час имаха география. Учителката им разказваше за климата и населението на Индия. Още не бе спряла да разказва за животните, когато Фима Корольов от място каза:
— Пък Селезньова е била в Лондон.
— И какво от това? — учуди се учителката. — Днес вземаме урок за Индия.
— Може да е била и в Индия — рече Фима Корольов.
„Какво се е лепнал? — помисли си Алиса. — Само той ми липсваше!“
— Селезньова — попита учителката, — била ли си наистина в Индия?
„Сега ще си признае“ — помисли си Юлка.
Алиса стана и каза:
— Да, била съм.
— Това е много интересно! — каза учителката, която вече беше чула за новата, необикновена ученичка. — Разкажи си впечатленията.
— Бях там за кратко — отговори Алиса.
— Все едно. Нали все нещо си видяла?
— Видях.
— Кои градове видя?
— Делхи, Мадрас и Гандибад.
— Нищо не съм чувала за третия град — каза учителката.
— Той носи името на Индира Ганди — отговоря Алиса. — Ние се приземихме там, когато летяхме за Австралия.
— Странно — рече учителката.
— В Австралия! — възкликва Месерер. — Да ти се вземе умът!
„Разбира се — досети се Юлка, — този град още го няма, тепърва ще се появи. Но кой я дърпа за езика!“ Намеси се Фима Корольов. Той някак странно, с глас на злосторник произнесе:
— Нека да каже през коя година е била там?
Алиса веднага се обърна към Фима:
— Какво искаш да кажеш с това?
— Каквото чу — отговори Фима.
— Деца, по-тихо — намеси се учителката. — Сядай, Алиса.
Учителката продължи разказа си за Индия, като че ли нищо не беше се случило, но децата не я слушаха. Всички си шепнеха и гледаха Алиса. А тя написа бележка на Фима Корольов!
„Какво имаше предвид: Алиса?“
Отговорът дойде бързо:
„Сама знаеш.“
Алиса се обърна към Юлка и пошепна:
— Не го изпускай от очи.
— Ясно ми е — отговори Юлка.
След часовете Алиса веднага се запъти към Фима, но той прескочи масата и избяга в коридора.