— С коня на f6. — И се обърна.
— Охо! — рече Коля Наумов, който внимателно следеше играта на Сулима. — Виж ти, вярно, на f6! А ако той премести топа, тогава ти карай нататък.
— Не ми подсказвайте! — разсърди се Коля. — Няма да играя така.
— Е, какво, младежо — попита гросмайсторът, — готов ли сте?
Коля мълчеше.
— Искаше да премести коня на f6 — каза Боря, — но се съмнява.
Гросмайсторът се усмихна.
— Че какво, разумен ход. Опитайте. Могат да се получат интересни усложнения.
И Коля послушно премести коня.
Гросмайсторът се замисли. Той не премести напред топа, както беше решил вместо него Наумов, а отстъпи с царя.
Сега почти всички зрители се струпаха зад Коля и го натискаха, затова Едуард трябваше да се намеси:
— Деца, не пречете на играта. Ще обърнете масата. Всички така се вълнуваха за Коля, че освен Юлка никой не обърна внимание на това, колко дълго стоя гросмайсторът пред дъската на Алиса, после въздъхна и замислено каза на себе си:
— Не, тази жертва не ще приема.
Премести пешка напред и тръгна към останалата в края на масата дъска. Но от средата на пътя се върна, още веднъж погледна Алисината дъска и поклати глава.
Алиса отговори на хода с пешката и погледна да види какво мисли да прави Коля с помощта на съветниците, които дружно го объркваха, макар че Едуард изискваше да не се подсказва.
— С царицата, с царицата! — шепнеха, съскаха, говореха, даже крещяха зад гърба му.
— С офицера! — настояваха трети.
Всеки момент можеха да се сбият.
Коля разсеяно погледна Алиса. Тя не гледаше дъската му. Само с устни каза:
— С пешката на h4.
И когато гросмайсторът се приближи, Коля премести пешката на h4.
Гросмайсторът се зарадва заради Коля.
— Браво — каза той. — От този ход се страхувах.
Но явно, щом се бе страхувал, значи предварително бе измислил отговор.
— Шах — рече той.
— Ах! — раздаде се сред тълпата запалянковци.
Коля се хвана за главата.
— Нали ви казвах — рече Боря. — Нали ви предупреждавах!
През това време гросмайсторът се върна при Алиса и хич не хареса положението.
— Да — каза той, — аз се увлякох.
Юлка дръпна за ръкава Коля Наумов.
— Само виж! — прошепна тя.
— Какво? — Коля не искаше и да погледне.
— Виж де!
Най-после гросмайсторът мина на другия край на масата и обяви мат на един очилат десетокласник. Сега му оставаха само двама противници. Едуард Петрович застана срещу Алиса, оцени позицията, поклати глава и каза на Юлия Грибкова с глас на заговорник:
— Тя трябва да остане в нашето училище. Ако си патриот, ще я спечелиш, Грибкова.
Тогава Юлка разбра, че Алиса може да бие гросмайстора.
— Аз самата мечтая за това — каза тя на физкултурника.
Алиса гледаше дъската на Коля Сулима и все не можеше да измисли как да победи гросмайстора. Гросмайсторът щеше да принуди Коля да сменят цариците, а след това да си извоюва вечен шах. Ще завършат наравно.
— Да се предавам ли? — Коля попита Алиса.
— Ти си полудял!
В този момент се приближи гросмайсторът.
— Какво ви е решението? — попита той Сулима.
— Може ли да си помисля още малко?
— Мислете.
Гросмайсторът се върна при Алиса.
— Така — рече той, като видя хода й. — Какво пък, благодаря. Това да ми е урок заради самоувереността ми. Предавам се. — Той стисна ръката на Алиса.
Тя стана и каза:
— На вас благодаря. На ваше място аз от тридесет партии щях да изгубя десет. Та това е тежък труд — да се помнят толкова позиции.
— Не, не сте права — отговори гросмайсторът. — Помнех само три-четири позиции. Останалите не бяха страшни.
Те се обърнаха към Коля Сулима.
Той още мислеше.
Освен Юлка и Едуард Петрович никой не забеляза, че гросмайсторът загуби от Алиса. Всички гледаха дъската на Коля Сулима.
Той три пъти си протягаше ръката към царя и все не можеше да реши къде да го премести, макар че това вече нямаше значение.
Гросмайсторът премести напред царицата си.
— Шах.
— И вилица за царицата ти — каза Мила Руткевич гласно, макар че и без нея всички го разбраха.
Коля погледна отчаяно съседния стол, където трябваше да бъде Алиса, но нея я нямаше.
— Изяж кралицата — каза Наумов, който играеше лошо, затова всички фигури наричаше по любителски.
— Не „изяж кралицата“, а „вземи царицата“ — поправи го Мила.
Коля сред пълна тишина постави своята царица на мястото на царицата на гросмайстора и онзи веднага му обяви вечен шах с топа и коня. Три пъти повториха ходовете.
— Наравно! — обяви Едуард Петрович.
— Наравно! — завикаха запалянковците. — Наравно! Ура.
— Сулима и гросмайсторът завършиха наравно!