Садовски не го почака, а си продължи пътя. Той реши да измисли начин за ходене под земята. Такъв начин ще бъде много изгоден, тъй като ще можеш да пресичаш улицата, където си искаш, дори на червена светлина. Само че ръцете ще се омърсят.
— Чакайте — настигна го дебелият. — Познавате ли Коля от вашия клас?
— Честно ли да ви отговоря, или не? — попита Садовски.
— Честно — рече дебелият. — Честността е най-доброто човешко качество.
— Ако е честно, тогава аз съм Коля.
— Не — отговори дебелият, — ти не си Коля. По-точно не си този Коля.
— Правилно забелязахте! — каза Коля Садовски. — И аз самият в последно време се замислям дали съм още Коля, който бях отначало. Не ви ли се струва, че съм много червенокос?
— Какво, по-рано друг ли беше? — дебелият внимателно разглеждаше момчето.
— По-рано бях рус — рече Коля. — И освен това бях момиче.
Дебелият въздъхна.
— Още един въпрос — каза той. — Познаваш ли Алиса?
— Тя вече завърши училище — отговори Коля. Не, дебелият положително не му харесваше. Коля искаше по-бързо да се избави от него. Още повече, че не му се разказваше за Алиса. — И замина за Памир. Помоли да ви предам да не закачате любимото й кученце. Имате ли още въпроси?
— Ти си много невъзпитано момче — констатира дебелият. — При нас вече няма такива.
— Всички ли ги изтребихте? — попита Коля.
— И до теб ще стигнем! — изсъска дебелият така, че да не го чуят минувачите. — Ще запомня червенокосата ти физиономия!
— Какво щастие! — рече Коля, но за всеки случай отстъпи крачка назад. — Затова, когато ви доведат при мен, ще се отказвате ли от думите си?
— Къде ще ме доведат?
— В кабинета ми. Нали съм главен инспектор от милицията по разкриване на особено сериозни престъпления против шестокласниците. Не сте ли чували? Казвам се Холмс. Николай Шерлокович. Да се запознаем. А вие как се казвате?
Но дебелият вече бе изчезнал. Като че ли пропадна вдън земя.
Коля постоя малко, след това въздъхна и каза:
— Изпреварил ме е. Той може да ходи под земята. Ще трябва да измисля нещо ново, защото ако се сблъскам с него под улицата, ще ме смачка.
След пет-шест минути на това същото място с дебелия се срещна Мила Руткевич.
Той като планина застана на пътя й.
— Извинявайте, момиче — рече той, — от шести „Б“ клас ли сте?
— Да — отговори Мила.
— Моля те, ще ми дадеш ли ценна информация?
Дебелият тръгна успоредно с Мила. Говореше вежливо, дори раболепно.
— Какво мога да ви разкажа? — поинтересува се Мила.
— Случи ми се голямо лично нещастие — обясни дебелият. — И само вие, добро момиче, можете да ми помогнете.
— Но аз бързам за училище — отговори Мила. — Първият час имаме английски и трябва да си преговоря превода.
— Няма да отнема повече от две минути от скъпоценното ти време, момиче — рече дебелият. — Трябва да поговоря с теб за Алиса.
— За коя Алиса? — вслуша се внимателно Мила.
— Не знам с какво фамилно име е записана в класа ви. Но сигурно имате само една Алиса?
— Алиса Селезньова? — попита Мила. — Какво се е случило?
— Надявам се, че нищо страшно. Сега за сега нищо страшно.
И дебелият направи дълга изразителна пауза.
— Какво може да се случи? — попита Мила, като прехвърли на гърба черната си плитка. — Вие от милицията ли сте?
— Донякъде — отговори дебелият. — Кога и защо се появи Алиса във вашия клас?
— Днес е трети ден. Тя живее с Юля Грибкова. Бяха заедно в болницата.
— Така-а-а-а. Всичко съвпада.
Минаваха покрай малка градинка, където имаше свободна пейка.
— Ако не възразявате — предложи дебелият, — да седнем за минутка.
Мила кимна. Имаше още време. Тя беше заинтригувана. Особено като се има предвид, че Алиса хич не й харесваше.
— Не сте ли забелязали в поведението й нещо странно? — попита дебелият. — Нещо не наше, извън рамките на нещата?
Тя вдигна рамене.
— Как да кажа…
— Ясно — рече шишкото. — Вие не искате да говорите лошо за своята приятелка. Това е похвално, разбира се, че е похвално. Правите впечатление на много разумна девойка. Но сега разговорът между нас е толкова сериозен и таен, че трябва да говорите само истината. Харесва ли ви характерът й?
— Не! — изпусна се Мила, без да иска.
— Защо?
— Тя е фукла!
Мила наистина мислеше така. Винаги тя е била първата отличничка в класа. През цялото време. Учителите я сочеха за пример и я хвалеха на родителските срещи. И изведнъж се появява някаква си Алиса, която, както се оказва, и английски знае по-добре от Мила, и география, и математика, а за физкултурата и да не говорим. Неприятно, няма какво.