Алиса видя, че свиха в уличката, и полетя буквално като стрела, едва не събаряйки минувачите. След завоя на ъгъла видя, че пиратите предприеха следната тактическа маневра. След Коля тичаше само Веселчак У, а Плъс в образа на Наполеон претича на другата страна на уличката и се понесе покрай стената така, че да задмине Коля и да го хване в клещи.
Коля се огледа и видя, че го обкръжават.
Вдясно имаше вход.
Ако продължаваше да тича напред, пиратите непременно щяха да го хванат, затова не му оставаше нищо друго, освен да се шмугне в този вход.
Тропна врата.
Веселчак У извика високо „Ширшшфх“, което означаваше „хвана се!“
Алиса разбра: къщата няма друг изход. Бяха вкарали Коля в капан.
Веселчак се шмугна във входа след Коля. Плъс побягна нататък, към свода, който водеше в двора.
Алиса не знаеше вече какво да прави, когато някой я подхвана в движение и женски глас каза:
— Ти ми трябваш, съкровище мое!
Опита се да се измъкне, но здравите ръце на треньорката по лека атлетика Марта Скрил я държаха като в менгеме…
— Дори по улицата тичаш, като че ли имаш намерение да поставиш рекорд — каза жълтокосата треньорка. Смятай, че ми е провървяло. Отивах във вашето училище и изведнъж гледам — моята рекордьорка, надеждата на нашия спорт, в цял ръст. Какво пък, време е да поговорим.
— Извинявайте — рече Алиса, увиснала във въздуха. — Много бързам!
— Какво значи твоето бързане за момента в сравнение с бъдещето, което се открива пред теб в спорта? Ти си талант! Ако успеем да те променим…
Дори в такова неудобно положение Алиса се учуди:
— Защо трябва да ме променяте?
— Как защо? За да те отучим от примитивните ти начини. Кой скача така на височина в днешно време?
Алиса гледаше дали няма да излезе някой от входа или свода. Но уличката като че ли беше мъртва.
— А в кое време скачат така? — попита Алиса. Все едно, няма да пребори треньорката със сила, трябва да я превземе с хитрост.
— В доисторическото — отговори уверено треньорката. — Днес този начин е безперспективен.
— А, не! — възмути се Алиса. — Ако знаехте каква височина преодоля Куршумин по този начин!
— За мен няма значение какво е преодолял Куршумин. Знам само, че са се опитвали да те развалят. Ние сериозно ще се заемем с техниката. Ти ще ми заскачаш…
— Тогава пуснете не на земята.
— Добре, само че не бягай. Сега ще запиша координатите ти. Всички разговори с родителите ти ще проведа аз.
— Едва ли ще можете — каза Алиса, без да откъсва очи от входа.
— Ние сме уговаряли и по-страшни родители.
Алиса незабелязано отстъпи половин крачка.
— Записвам — рече треньорката. — Нима не те съблазняват големите състезания? Славата, аплодисментите, почетната стълбичка и чуждестранните стадиони… Къде, момиче? Спри! Спри веднага! Все едно, от мен няма къде да се скриеш! Ще те намеря чрез жилището!
Алиса вече тичаше към същия оня вход. Треньорката тичаше след нея и продължаваше да я уговаря.
Нахълтала въз входа, Алиса се шмугна долу, към вратата, която водеше в мазето. Зад ъгъла в тъмнината тя спря и се притаи. Чу как вратата се хлопна, как влезе треньорката и попита високо:
— Момиче, къде се криеш? Защо бягаш от перспективната си съдба? Нима не чуваш как те зоват фанфарите?
Алиса мълчеше. Чуваше се как треньорката несигурно се изкачва по стълбите, след това се спира и казва:
— Ако ме чуваш, имай предвид, че в спорта главното е настойчивостта. Такава настойчивост имам в изобилие. Ще се върна в училище и ще пауна всичко от Едуард Петрович.
Ясно се чуха стъпки, хлопна врата, но Алиса не бързаше да излиза от скривалището си. Нямаше доверие на настойчивата треньорка. Измина минута, две и вратата отново се отвори. Този път бавно, почти безшумно. Отново се чуха стъпки, но внимателни, някой вървеше на пръсти. Треньорката, а това беше тя, дойде до входа за мазето, където се криеше Алиса, и погледна долу. В полумрака Алиса виждаше силуета й. Треньорката се ослуша. Алиса затаи дъх.
— Криеш ли се? — попита изведнъж треньорката.
Но не слезе в мазето. Дали не се страхуваше от мишки?
Най-после въздъхна дълбоко и промърмори:
— Все едно… все едно… ще намеря този талант.
И си отиде окончателно.
Чак тогава Алиса внимателно се измъкна на светло. Беше разстроена. Имаше защо — бе изгубила сигурно десетина минути, не по-малко. Ако има изход, Коля и пиратите са избягали далече. Иди, че ги търси.