На Поаро му просветна и той й показа листа:
— Ти ли го написа, Ани?
— Нямах нищо лошо предвид, сър. Ама наистина.
— Разбира се, Ани — усмихна й се той. — По-добре ми разкажи. Защо го написа?
— Ами заради онези двамата, сър. Господин Лий-Уъртли и сестра му. Не че тази му беше сестра. Сигурна съм. Никоя от нас не го повярва. Пък и съвсем не беше болна. Веднага го разбрахме. Помислихме си… всички си помислихме, че става нещо нередно. Ще ви го кажа направо, сър. Бях в банята й, за да сменям кърпите, и чух. Той влезе при нея и заговориха. Чух го съвсем ясно да казва: „Този детектив, този Поаро! Ще идва тук. Трябва да направим нещо. Трябва да го махнем от пътя си колкото може по-скоро.“ После сниши глас и много зловещо попита: „Къде го сложи?“ А тя му отговори: „В пудинга.“ О, сър, сърцето ми така подскочи, че за малко да спре. Реших, че искат да ви отровят с коледния пудинг. Не знаех какво да правя! Госпожа Рос нямаше да ми обърне внимание. Сетне ми хрумна да ви напиша писмо и да ви предупредя. Тъй и сторих и го оставих на възглавницата ви, за да го откриете, когато си лягате. — Ани замълча, останала без дъх.
Той я гледа изпитателно няколко минути и най-сетне каза:
— Струва ми се, че гледаш твърде много криминални филми или може би телевизията ти е повлияла така? Но важното в случая е, че имаш добро сърце и си проявила известна съобразителност. Когато се върна в Лондон, ще ти изпратя подарък.
— О, благодаря ви, сър. Много ви благодаря.
— Какво би искала като подарък, Ани?
— Какво ли? Мога ли да си поискам каквото ми харесва?
— В рамките на разумното, да — отвърна предпазливо детективът.
— О, сър, мога ли да получа тоалетна чантичка? Истинска тоалетна чантичка като тази на сестрата на господин Лий-Уъртли, макар и да не му беше сестра?
— Да, да — кимна Поаро. — Мисля, че мога да го уредя. — Сетне промърмори на себе си: — Интересно. Скоро посетих един музей, в който се съхраняват антични предмети от Вавилон или от някой от онези древни градове. Предметите са на хиляди години и сред тях имаше тоалетни кутии. Сърцето на жената не се променя.
— Моля, сър? — попита го стреснато Ани.
— Нищо, нищо, просто разсъждавам. Ще си получиш тоалетната чантичка, мило дете.
— О, благодаря ви, сър. Много ви благодаря наистина.
Ани радостно се отдалечи. Поаро се загледа след нея. На лицето му бе изписано задоволство.
— Виж ти! — промърмори. — А сега да тръгвам. Тук вече нямам работа. — В този миг неочаквано две ръце го хванаха за раменете.
— Ако застанете под имела… — прошепна Бриджет.
Еркюл Поаро бе много доволен. Наистина се забавлява. Каза си, че е прекарал една чудесна Коледа.
Загадката на испанската ракла
I.
Точен до минутата както винаги, Еркюл Поаро влезе в малката стая, където неговата отлична секретарка, госпожица Лемън, очакваше инструкциите му за деня.
На пръв поглед госпожица Лемън изглеждаше като съставена единствено от ъгли. Това удовлетворяваше чувството на Поаро за симетрия.
Не че се интересуваше от геометричното съвършенство, когато ставаше дума за жени. Точно обратното — той бе много старомоден. Имаше континентален вкус към заоблените, по-скоро чувствените форми. Харесваше жените да са жени. Харесваше да са пищни, колоритни и екзотични. Имаше една руска графиня… но това бе толкова отдавна. Лудостта на младостта!
Но на секретарката си никога не гледаше като на жена. За него тя беше по-скоро като машина, прецизен инструмент. Работоспособността й бе невероятна. Бе на четирийсет и осем години и за щастие бе лишена от въображение.
— Добро утро, госпожице Лемън.
— Добро утро, мосю Поаро.
Поаро седна и тя постави пред него сутрешната поща, старателно разпределена по групи. После се върна на мястото си и седна с бележник и молив в ръка, готова да запише всичко.
Но тази сутрин щеше да има промяна в обичайния ред. Поаро бе взел един вестник и с интерес го четеше. С големи и черни заглавия на първата му страница бе написано:
ЗАГАДКАТА НА ИСПАНСКАТА РАКЛА. ПОСЛЕДНИ РАЗКРИТИЯ.
— Сигурно сте прегледали сутрешните вестници, госпожице Лемън?
— Да, мосю Поаро. Новините от Женева не са много добри.
Той махна с ръка, за да покаже незаинтересоваността си към събитията в Женева.