— Човек винаги смята, че неговите младежки години са най-хубавите — философски отбеляза Поаро.
— Зная. Отегчавам ли ви? Не искам да ви отегчавам. Както и да е, не желая Сара, която наистина е мило момиче, да се омъжи за Дезмънд Лий-Уъртли. Тя и Дейвид Уелин, който също е тук, винаги са били добри приятели, привързани са един към друг и двамата с Хорас се надявахме, че когато пораснат, ще се оженят. Но естествено сега тя го намира за скучен и е напълно запленена от Дезмънд.
— Не ви разбирам напълно, мадам — обади се Поаро. — Поканили сте го и той сега е тук, този Дезмънд Лий-Уъртли?
— Аз съм причината — призна си тя. — Хорас настояваше да й забраним да се вижда с него. Разбира се, по времето на Хорас бащата или настойникът щяха да отидат в къщата на младежа с камшик в ръка. Той много настояваше да не допускаме Дезмънд вкъщи. Обясних му, че тази тактика е напълно погрешна. Казах му: „Не, покани го да дойде тук. Нека прекара Коледа със семейството.“ Съпругът ми, разбира се, реши, че съм луда, но аз го убедих, като му казах: „Скъпи, нека да опитаме. Нека тя да го види в домашна обстановка, в нашата къща. Ние ще се държим любезно с него, ще бъдем учтиви и може би така той ще й се стори по-малко интересен.“
— Както се казва, мадам, добър план — похвали я Поаро. — Мисля, че разсъждавате много разумно. По-разумно от съпруга ви.
— Надявам се да успее — промърмори колебливо госпожа Лейси. — Но сякаш още не дава резултат. Все пак той е тук само от два дни. — Изведнъж на бузата й се появи трапчинка. — Ще ви призная нещо, мосю Поаро. Този младеж ми допада. Не искам да кажа, че наистина го харесвам. Не и с разума си, но усещам чара му. О, да! Разбирам какво намира Сара в него. Но аз съм достатъчно възрастна и опитна и зная, че той не носи нищо добро. Въпреки че ми е забавно в компанията му. Все пак си мисля, че той има и някои добри страни — добави отнесено дамата. — Попита дали може да доведе сестра си. Тя била оперирана и била в болница. Каза, че щяло да й бъде много тъжно да остане там по празниците. Попита ни много учтиво, дали няма да ни затрудни, ако я вземе със себе си. Увери ни, че ще се грижи да й носи храната в стаята и всичко останало. Е, мисля, че е много мило от негова страна, нали, мосю Поаро?
— Показва загриженост — рече замислено Поаро, — което сякаш не му е присъщо.
— О, не знам. Може да си привързан към семейството си, а в същото време да искаш да изиграеш някое богато момиче. Знаете ли, Сара ще бъде много богата, не само от онова, което ние ще й оставим, е, разбира се, то няма да е много, защото по-голямата част от парите, както и къщата, ще наследи Колин, внукът ни. Но майка й бе много богата и когато Сара стане на двайсет и една, ще влезе във владение на цялото си наследство. Сега е на двайсет. Не, мисля, че е много мило от страна на Дезмънд да се погрижи за сестра си. Освен това той не се опита да я представи като изключително добро момиче или нещо такова. Тя е стенографка, струва ми се, и работи като секретарка в Лондон. Той удържа на думата си и наистина й носи храната в стаята. Невинаги, разбира се, но доста често. Мисля си, че все пак той има някои хубави страни. Както и да е, не желая Сара да се омъжи за него — заключи решително възрастната дама.