Поднесоха чая заедно с кифлички, сандвичи и три вида кекс. Пролича, че младите ги очакват с нетърпение. Последен се появи полковник Лейси, който делово отбеляза:
— Чай, а? О, да, бих пийнал с удоволствие.
Съпругата му му подаде чаша чай, а той си взе две кифлички. Хвърли изпълнен с неприязън поглед към Дезмънд Лий-Уъртли и седна възможно най-далеч от него. Беше едър мъж с рунтави вежди и обветрено зачервено лице. Приличаше по-скоро на фермер, отколкото на господар на имението.
— Започна да вали сняг — обади се той. — Ще имаме бяла Коледа.
След чая компанията се разпръсна.
— Предполагам, че сега ще се забавляват с магнетофона — обърна се домакинята към Поаро, след като с разнежен поглед съпроводи внука си до вратата. Каза го с тон, сякаш малки деца се канеха да поиграят с любимите си оловни войничета. — Толкова са увлечени по тези технически новости, че дори се захласват.
Момчетата и Бриджет обаче решиха да се поразходят до езерото и да проверят дали ледът, който се е образувал, е достатъчно здрав, за да се пързалят.
— Надявах се, че още тази сутрин ще можем да се пързаляме — рече Колин. — Но старият Хочкинс не разрешава. Той винаги е така ужасно предпазлив.
— Ела да се разходим, Дейвид — подкани го меко Даяна Мидълтън.
Дейвид се поколеба за момент, загледан в червената коса на Сара. Тя стоеше до Дезмънд Лий-Уъртли, пъхнала ръката си в неговата и вперила очи в лицето му.
— Добре — съгласи се най-сетне Дейвид Уелин. — Хайде.
Даяна бързо го хвана под ръка и двамата тръгнаха към градината.
— Ние няма ли също да се разходим, Дезмънд? — попита Сара. — Вкъщи е толкова задушно.
— Нямам желание да ходя пеша — отсече Дезмънд. — Ще изкарам колата. Ще отидем до „Спеклид Бор“ да пийнем по нещо.
Сара се поколеба, преди да отвърне:
— Нека отидем в „Маркет Ледбъри“. Там е много по-забавно.
Въпреки че за нищо на света не би го признала на глас, тя изпита инстинктивно отвращение от мисълта да се появи с Дезмънд в местната кръчма. Някак си не отговаряше на традициите на „Кингс Лейси“. Жените от този дом никога не посещаваха подобна кръчма. Имаше смътното усещане, че ако го направи, ще бъде предателство спрямо баба й и дядо й. Но защо пък не?
Дезмънд Лий-Уъртли би го направил. В този момент на отчаяние и колебание Сара си помисли, че той би трябвало да я разбере защо не иска. Човек не може просто така да разстрои милите старци, освен ако не е съвсем наложително. Те наистина се държаха така доброжелателно и й позволяваха да води свой живот, въпреки че ни най-малко не разбираха защо тя поиска да живее в Челси. Разбира се, всичко стана благодарение на баба й Ем. Дядо й не би го допуснал.
Сара нямаше никакви илюзии за отношението на дядо си. Поканата Дезмънд да отпразнува с тях Коледа не дойде от него, а от Ем. Както винаги тя бе чудесна.
Дезмънд отиде да докара колата си и тя отново надникна в дневната.
— Отиваме в „Маркет Ледбъри“ — каза. — Мислим да пийнем по нещо там.
В гласа й се долови лека отбранителна нотка, но госпожа Лейси се направи, че не забелязва.
— Добре, скъпа. Сигурна съм, че ще прекарате приятно. Видях, че Дейвид и Даяна отидоха на разходка. Много се радвам. Мисля, че беше чудесно хрумване да поканя Даяна. Много е тъжно толкова млада да останеш вдовица — едва на двайсет и две… Надявам се скоро да се омъжи отново.
— Какво си намислила, Ем? — попита рязко Сара.
— Имам един малък план — отвърна баба й. — Мисля, че тя е много подходяща за Дейвид. Разбира се, зная, че той бе влюбен в теб, мила Сара, но ти не го харесваш и аз се убедих, че той не е твой тип. Но не ми се иска да го гледам как страда и смятам, че Даяна наистина му подхожда.
— Каква сватовница си, Ем! — възкликна внучката.
— Вярно е, но възрастните жени са си такива. Струва ми се, че Даяна е силно привързана към него. Не мислиш ли, че е подходяща партия за Дейвид?
— Не бих казала — промърмори момичето. — Мисля, че Даяна е прекалено… ами прекалено сдържана, прекалено сериозна. Според мен на Дейвид ще му е ужасно скучно с подобна съпруга.