— Какво става тук?
От прозорците си двете с госпожа Кресуел го заляха с водопад от думи.
Полицаят извади бележник и молив.
— Значи вие, дами, сте изтичали горе и сами сте се заключили, така ли? Как се казвате, моля?
— Не! Някой друг ни е заключил. Елате и ни пуснете!
— Всяко нещо с времето си — каза назидателно полицаят и изчезна през френския прозорец долу.
Отново времето й се стори безкрайно. Лу чу шум от приближаваща се кола и не след дълго, всъщност след три минути, първо госпожа Кресуел, а после и тя бяха освободени от един полицейски сержант, който изглеждаше много по-енергичен от първия полицай.
— Госпожица Грийншоу? — гласът на Лу замря. — Какво… какво се е случило?
Сержантът прочисти гърлото си и отвърна:
— Съжалявам, че трябва да ви съобщя, мадам, онова, което току-що съобщих на госпожа Кресуел. Госпожица Грийншоу е мъртва.
— Убита! — обади се домашната помощница. — Това си е то. Убийство!
— Може да е било нещастен, случай — рече колебливо сержантът. — Някакви хлапета да са си играли с лъкове и стрели. — Отново се чу шум от приближаваща кола и той каза: — Това сигурно е лекарят. — И тръгна надолу по стълбите.
Но не беше лекарят. Когато двете жени също слязоха долу, един млад човек колебливо пристъпи през входната врата и спря. Огледа се объркано. Сетне заговори с приятен глас, който се стори познат на Лу. Може би леко наподобяваше на гласа на госпожица Грийншоу.
— Извинете ме, дали… ъ-ъ-ъ… госпожица Грийншоу живее тук?
— Бихте ли ми казали името си? — приближи се към него сержантът.
— Флечър — отвърна младежът. — Нат Флечър. — Всъщност аз съм племенникът на госпожица Грийншоу.
— Ами… сър… съжалявам… сигурен съм…
— Случило ли се е нещо? — попита Нат Флечър.
— Случи се… нещастен случай… леля ви е била простреляна със стрела… засегнала е югуларната вена…
Госпожа Кресуел истерично запелтечи. Нямаше и следа от обичайната й превзетост.
— Леля ви е б-била у-убита, ето ’акво се е с-случи’о! Леля ви е била убита!
III.
Инспектор Уелч придърпа един стол по-близо до масата и бавно започна да оглежда четиримата души в стаята. Беше вечерта на същия ден. Преди да отиде в имението, се беше отбил в дома на семейство Уест, за да изслуша още веднъж показанията на Лу Оксли.
— Сигурна ли сте, че това бяха точните думи: „Простреля ме… той ме простреля… със стрела… повикай помощ…“
Лу кимна.
— По кое време стана?
— Погледнах часовника си минута или две по-късно. Беше дванайсет и двайсет и пет.
— Часовникът ви точен ли е?
— Погледнах и стенния часовник.
Инспекторът се обърна към Реймънд Уест:
— Разбрах, сър, че преди около седмица двамата с господин Хорас Байндлър сте били свидетели на завещанието на госпожица Грийншоу?
Реймънд разказа накратко за следобедната визита, която двамата с Хорас Байндлър направиха в „Щуротията на Грийншоу“.
— Вашите показания може да се окажат важни — заяви Уелч.
— Госпожица Грийншоу ви е казала, че завещанието й е в полза на госпожа Кресуел, домашната помощница, и че заради това не й плаща заплата, така ли?
— Да, точно така ни каза.
— Според вас домашната помощница наистина ли е знаела?
— Несъмнено. В мое присъствие госпожица Грийншоу заяви, че облагодетелстваните от завещанието не могат да бъдат свидетели и госпожа Кресуел ясно разбра за какво става въпрос. Освен това госпожица Грийншоу ми каза, че са се договорили с нея.
— Значи госпожа Кресуел е имала причини да е заинтересувана от смъртта на господарката си. В нейния случай мотивът е съвършено ясен и смея да твърдя, че тя би била главният ни заподозрян, ако не беше заключена като госпожа Оксли в стаята си и ако не бяха предсмъртните думи на госпожица Грийншоу, че я е прострелял мъж…
— Наистина ли е била заключена?
— О, да. Сержант Кейли е отключил вратата. Старинна ключалка с голям ключ. Бил е в ключалката и няма как да бъде завъртян отвътре. Не, съвсем определено госпожа Кресуел е била заключена в стаята си и не е могла да излезе. Не е имало лъкове и стрели в стаята й, а и по госпожа Грийншоу не е било стреляно от прозорец. Ъгълът не го допуска. Не, госпожа Кресуел е извън подозрение! — Той замълча, но не след дълго продължи: — Според вас обичала ли е да се шегува?