— Лесно е да се каже, че алибитата са подозрителни — продължи инспекторът. — За съжаление обаче ние работим с факти. — Той въздъхна: — Имаме трима заподозрени. Трима души, които са били много близо до мястото на престъплението. Но колкото и странно да изглежда, никой от тримата не би могъл да го извърши. Вече ви обясних за домашната помощница. Племенникът Нат Флечър в момента, в който госпожица Грийншоу е била застреляна, е бил на няколко километра на една бензиностанция, където е заредил и се е осведомил за пътя до имението. Що се отнася до Алфред Полък, шест човека ще се закълнат, че е влязъл в клуба в дванайсет и двайсет и е останал там около час, като си е поръчал обичайния обяд — хляб, сирене и бира.
— Той умишлено си е изградил алиби — обади се с надежда Реймънд Уест.
— Може би — съгласи се инспектор Уелч, — но дори да е така, то е достоверно.
За известно време настана тишина. После Реймънд обърна глава към госпожица Марпъл, която седеше замислена, с изправен гръб.
— От теб зависи, лельо Джейн — каза той. — Инспекторът е объркан, сержантът е объркан, аз съм объркан, Джоун е объркана, Лу е объркана, но ти, лельо Джейн, не си! На теб всичко ти е кристално ясно. Прав ли съм?
— Не бих се изразила така, скъпи — отвърна тя. — Не ми е кристално ясно. Убийството не е игра, скъпи ми Реймънд. Не допускам, че бедната госпожица Грийншоу е искала да умре, а убийството е било изключително брутално. Много добре планирано и хладнокръвно изпълнено. С това не бива да се правят шеги!
— Съжалявам — смотолеви Реймънд. — Не съм толкова коравосърдечен, колкото ти се струва. Човек се опитва да говори за тези неща лековато, за да… ами, за да избяга от ужаса.
— Виждам, че това е съвременната тенденция — усмихна се госпожица Марпъл. — Всички тези войни и анекдотите за погребенията. Да, може би бях малко неразумна, когато допуснах, че си коравосърдечен.
— Но ние не я познавахме добре — обади се Джоун.
— Вярно е — съгласи се госпожица Марпъл. — Ти, мила Джоун, изобщо не си я познавала. Аз също. Реймънд има някои впечатления за нея само от разговора им онзи следобед. Лу я познава от два дни.
— Хайде, лельо Джейн — примоли й се Реймънд, — кажи ни какво мислиш? Нали нямате нищо против, инспекторе.
— Съвсем не — отвърна любезно той.
— Е, скъпи мои, изглежда, че имаме трима души, които са имали, или по-скоро допускаме, че са имали мотив да убият старата дама. Разполагаме обаче с три много простички причини защо нито един от тях не е могъл да го извърши. Домашната помощница не е могла да го направи, защото е била заключена в стаята си и защото госпожица Грийншоу е казала, че мъж я е прострелял. Градинарят не би могъл да го направи, защото по време на убийството е бил в клуба. Племенникът също не би могъл да го направи, защото по време на убийството е бил далеч от имението на една бензиностанция.
— Много точно го представихте, мадам — похвали я инспекторът.
— И след като изглежда твърде невероятно извършителят да е бил външен човек, е, докъде стигаме?
— Точно това иска да узнае и инспекторът — обади се Реймънд Уест.
— Често се случва човек да разглежда нещата от погрешен ъгъл — каза почти извинително госпожица Марпъл. — Ако не можем да променим действията или мястото на тези трима души, не бихме ли могли тогава да променим времето на убийството?
— Имаш предвид, че моят часовник и този на стената не са били верни? — попита Лу.
— Не, мила — успокои я тя. — Не това имам предвид. Просто казвам, че убийството не е станало по времето, което вие мислите.
— Но аз го видях — възкликна Лу.
— Е, чудех се, скъпа, дали някой не се е постарал ти непременно да го видиш. Знаеш ли, питах се дали това не е била истинската причина да те наемат на работа?
— Какво искаш да кажеш, лельо Джейн?
— Ами струва ми се странно. Госпожица Грийншоу не обичала да харчи пари и въпреки това те наема и съвсем доброволно се съгласява с условията, които ти предлагаш. Струва ми се, че е трябвало да бъдеш в библиотеката на първия етаж и да гледаш през прозореца, така че да станеш ключов свидетел. Нужен е бил някой непредубеден човек, за да докаже точното време и място на убийството.
— Да не би да смяташ, че госпожица Грийншоу е възнамерявала да бъде убита? — попита смаяно Лу.
— Мила моя, ти не познаваше госпожица Грийншоу. Има ли причина, поради която можеш да смяташ, че тази жена, която си видяла, отивайки в къщата, е същата госпожица Грийншоу, с която Реймънд се е срещнал преди няколко дни? О, да, зная — махна тя с ръка, за да спре протеста на Лу, — носила е странната старомодна щампована рокля и смешната си сламена шапка. Косата й е била несресана. Отговаряла е напълно на описанието, което Реймънд й направи миналата седмица. Но тези две жени са били почти на една възраст, височина и размери. Имам предвид домашната помощница и госпожица Грийншоу.