— Но домашната помощница е дебела! — възкликна Лу. — И има огромен бюст.
Госпожица Марпъл се прокашля.
— Но, мила моя, в днешно време съм виждала… ъ-ъ-ъ… разни такива неща, изложени по витрините по много неделикатен начин. За всеки е много лесно да… да си купи бюст… от всякакъв размер.
— Какво се опитваш да ни кажеш? — попита Реймънд.
— Само си мисля, скъпи, че през тези два-три дни, в които Лу работи там, една жена би могла да изпълни ролята и на двете. Ти самата спомена, Лу, че рядко си виждала домашната помощница, освен сутрин, когато ти носи кафе. В театъра човек вижда как артистите сменят персонажите само за няколко минути. Сигурна съм, че подобна промяна би могла много лесно да се осъществи. Тази прическа на маркиза би могла да бъде просто перука, която се сваля и слага.
— Лельо Джейн! Да не би да искаш да кажеш, че госпожица Грийншоу е била мъртва още преди да започна работа там?
— Мъртва — не. По-скоро е била упоена. Много лесна задача за безскрупулна жена като домашната помощница. После се е договорила с теб. Помолила те е да се обадиш на племенника и да го поканиш да дойде на обяд в точно определен час. Единственият човек, който би могъл да знае, че тази госпожица Грийншоу не е истинската госпожица Грийншоу, е Алфред. И ако си спомняш през двата дни, в които работи там, валя и госпожица Грийншоу си е стояла вътре. Алфред не стъпва в къщата поради враждата между него и домашната помощница. А онази сутрин той е бил на алеята, докато госпожица Грийншоу е работила до алпинеума. Бих искала да погледна този алпинеум.
— Искаш да кажеш, че госпожа Кресуел е убила госпожица Грийншоу?
— Мисля, че след като ти е донесла кафето, жената те е заключила в стаята, пренесла е упоената госпожица Грийншоу в дневната, преоблякла се е като стопанката на дома и е излязла да поработи до алпинеума, но на такова място, че да можеш да я забележиш от прозореца. Когато настъпва моментът, изпищява и клатушкайки се влиза в къщата, като държи до врата си парче от стрела с пера, сякаш е пронизана в гърлото. Извиква за помощ и много ясно успява да каже: „Той ме прониза“, така че да свали всякакво подозрение от домашната помощница. Обръща се и към прозореца на стаята на домашната помощница, сякаш я е видяла там. Когато влиза в дневната, обръща масата с порцелановия сервиз и бързо изтичва нагоре по стълбите. Слага си синята перука, минути по-късно подава глава през прозореца на стаята си и ти съобщава, че също е заключена.
— Но тя наистина беше заключена — рече недоумяващо Лу.
— Зная. Точно тук се намесва полицаят.
— Кой полицай?
— Правилно, кой полицай? Чудя се, инспекторе, дали бихте ми казали кога пристигнахте на местопрестъплението?
Инспекторът изглеждаше слисан.
— В дванайсет и двайсет и девет получихме телефонно обаждане от госпожа Кресуел, домашната помощница на госпожица Грийншоу. Съобщи ни, че господарката й е била простреляна. Двамата със сержант Кейли веднага тръгнахме с кола и пристигнахме в къщата в дванайсет и трийсет пет. Намерихме госпожица Грийншоу мъртва, а двете жени бяха заключени в стаите си.
— Ето, виждаш ли, мила — обърна се госпожица Марпъл към Лу. — Полицаят, когото си видяла, не е бил истински полицай. После ти изобщо не си се сетила за него. Обикновено така става. Една униформа в повече не прави впечатление.
— Но кой… защо?
— Кой… ами ако са играли „Целувка за Пепеляшка“, полицаят е главният герой в тази пиеса. Нат Флечър е трябвало само да вземе костюма, с който играе на сцената. Отбил се е на бензиностанцията и се е постарал да обърне специално внимание на часа — дванайсет и двайсет пет. После бързо е потеглил, скрил е колата си зад ъгъла, облякъл е полицейската униформа и е изиграл ролята си.
— Но защо? Защо?
— Някой е трябвало да заключи вратата на стаята на домашната помощница отвън и някой е трябвало да промуши гърлото на госпожица Грийншоу със стрела. Лесно можеш да прободеш човек със стрела и да изглежда така, сякаш е изстреляна. Но за това трябва сила.