Боян Ичеренски мълчеше и учудено гледаше нашия нов познат.
— Кога можа да проучиш биографията му толкова подробно? — полюбопитствува той.
В това, че аз бях предмет на разговора, имаше нещо, което ме засягаше, разбира се. Но ми беше обидно и тъжно и аз не зная защо.
— Нищо не съм проучвал — каза Авакум. — Аз пристигам направо от Смолян и стъпвам за пръв път на момчиловска земя. Ако съм улучил нещо вярно за този момък, то се дължи преди всичко на моя реставраторски усет. Вие трябва да знаете, че аз съм археолог, но и реставратор в същото време. Занимавам се с реставриране на разни старинни вазички, гърненца и прочие битови принадлежности, които ние намираме строшени на десетки парчета в земята. В Софийския археологически музей аз имам дванадесет теракоти, възстановени от моята ръка. Това е доста доходна работа, защото се заплаща добре. Но изисква сръчност и много изострена наблюдателност. И преди всичко наблюдателност. Та искам да кажа, че моята професия ме е приучила да виждам всякакъв вид тънки подробности. Такава подробност например са очите на тоя момък. Аз, реставраторът, веднага виждам в тях една особеност. Много са чисти и някак си замечтани. И друга особеност — той има високо и гладко чело. Тия две неща — очите и челото — ме карат да мисля, че момъкът притежава поетически наклонности. А че се занимава с ветеринарна медицина, това всеки може да разбере, стига да погледне левия джоб на сакото му — оттам се подава едно неврологично чукче за едър добитък. Другарят Христофоров не носи в джобовете си неврологично чукче за добитък, защото не се занимава с ветеринарна медицина. А от какво заключавам, че е влюбен и че не му върви в любовта? Вижте сенките под очите му — това е резултат на безсъние. Но той няма вид на млад човек, който прекарва разгулно нощите си. Този млад човек не спи или малко спи, защото нещо чопли сърцето му. А щастливият, задоволеният влюбен спи като младенец. Щастливият влюбен има здрав апетит и добър сън. Нали, другарю капитан?
Докато той говореше, Марко Крумов постави на масата пред него чиния с пържени яйца и една прясно опечена наденица.
— Ха приятен апетит! — пожела му бай Гроздан.
— Апетит никога не ми липсва — засмя се Авакум. И като си режеше деликатно наденицата, той попита Ичеренски: — Нали ме бива в реставрацията, а?
— Дума да няма! — съгласи се тутакси геологът и някак си замислено се усмихна.
Авакум го изгледа доста нахално и каза:
— Но за всяка реставраторска работица мен ми плащат пари. Аз не съм свикнал да гоня Михаля за тоя, дето клати гората. Вие без друго трябва да ми платите обеда, дето ви разкрих портрета на другаря ветеринар.
На Ичеренски му стана много весело. Всички се смяха от сърце. Само бай Гроздан, председателят, поклати недоволно глава.
— Не е хубаво туй, дето ти всичко обръщаш на пари — каза той. — Учен човек, а окото му все в парата!
— Ах, не ми се сърди, другарю председател! — погледна го мило Авакум. — Великият Наполеон Бонапарт е казал: „Дайте ми пари, и светът ще бъде мой.“ Аз съм малко по-скромен човек от Наполеон, затова казвам: Дайте ми пари, за да си инсталирам баня и ватерклозет в бъдещия си апартамент. Нашата кооперация, дето съм внесъл пари за апартамент, отказва да ми инсталира вана с душ и друго едно душче за по-интимния тоалет. Пък аз обичам тия неща.
Всички се смяха, дори бай Гроздан се усмихна. И аз се помъчих да се засмея.
Тогава Авакум каза на Марко Крумов:
— Туй, дето аз изконсумирах, ще го заплати този почтен мъж. — И посочи Ичеренски. — А сега дай по едно вино на всички ни, че и на себе си налей!
После стана дума за квартирата.
Бай Гроздан, комуто очевидно археологът не се хареса много, захвана да усуква: имало някоя и друга по-свястна стая в селото, но учителите и геолозите били наели всичките. Та изобщо било трудно да се намери квартира.
— Той може да се настани временно в моята амбулатория — казах аз, макар че имах достатъчно причини, за да не бъда любезен с този човек.
— Това е разумно — рече Ичеренски.
Авакум въздъхна.
— Аз съм много чувствителен — каза той. — Винаги губя настроение, когато видя болно добиче. А пък мерне ли ми се спринцовка с игла пред очите — изпадам в меланхолия за цяла седмица.
— А пък аз хиляда спринцовки да видя — нищо ми няма! — ухили се Матей Калудиев. После този веселяк каза: — Нямам нищо против да си съжителствуваме двамата в моята стая. Тя е широчка и има южно изложение.