— Прекрасно кимна Авакум. — Аз имам голяма слабост към стаите с южно изложение. Моят бъдещ апартамент ще има два прозореца, които гледат на юг. Но аз съм капризен на сън, имам силно развит слух и не мога да понасям хъркането. Изпадам в ипохондрия, когато чуя някого да хърка до мен.
Бай Гроздан сви нетърпеливо рамене, но не каза нищо.
— Аз не хъркам — обади се съвсем ненадейно Кузман Христофоров.
Всички трепнахме и като по команда помълчахме една минута.
Пръв се съвзе Авакум.
— Много благодаря за добрите чувства — каза той, като се взираше напрегнато в лицето му — Аз с удоволствие бих съжителствувал с такъв способен минен инженер. Винаги съм уважавал минните инженери. Но ти, приятелю, имаш навик да бъбриш в съня си, нали? Съжалявам!
— Нищо! — кимна Кузман и си наля вино.
Ние пак помълчахме.
— Вижда се, че за твоя милост трябват удобства — подхвана някак насила бай Гроздан. — Балабаница имаше такава стая: широка соба, като за трима, на втория кат — пълна самостоятелност!
— При Балабаница? — погледна го лукаво Матей Калудиев и намигна.
— Ех, и ти! — начумери се Ичеренски. Той отчупи един залък хляб и започна бавно да го мачка под палеца си.
Бай Гроздан го погледна и лицето му тутакси доби вид на човек, извършил непростима грешка. Той поиска да каже нещо, отвори уста, но наведе главата си и замълча.
Матей Калудиев подсвирна и се извърна към прозореца.
— Какво? Да не би тази удобна стая да сте я обещали някому? — попита Авакум.
Ние се спогледахме. Явно беше, че на този фронтален въпрос трябва да отговори Ичеренски. В края на краищата ние се бяхме съгласили той да бъде старейшина на нашата маса.
Така и стана.
Ичеренски се прокашля и взе думата.
— Тази работа стои малко особено — каза той. — Бай Гроздан има на ум стаята на Балабаница, която притежава известни удобства, това е вярно.
— Пък и Балабаница си я бива — намигна лукаво Матей Калудиев.
— Тук няма място за шеги! — смъмри го Ичеренски. Той помълча някое време. — Има само едно неудобство — още не се знае какво ще стане с човека, който я държи!
— Бъдете спокойни — каза Авакум, — този човек едва ли ще излезе скоро от затвора.
Ние го погледнахме втрещени. Лицето на бай Гроздан загуби жизнерадостния си цвят, а по устните на Кузман Христофоров се плъзна някаква зла и в същото време страдалческа усмивка.
— Непременно ще бъде обесен — повтори с весела усмивка Авакум. Той запали цигара и удобно се облегна на миндера. — Секретарят на окръжния съвет ми поразправи доста неща. Методи ли, как беше…
— Методи Парашкевов — промънках аз.
— Именно. Всичко си признал човекът, от игла до конец.
— Странно — каза Ичеренски.
Бай Гроздан тежко въздъхна. Като че ли него щяха да бесят, а не Методи Парашкевов.
— Тоя тип седеше тук, на тази маса, между нас! — Капитанът удари с юмрук по масата и се похвана за кобура.
От удара, който можеше да повали едно теле, чашката на Кузман Христофоров подскочи и виното се разля по коленете му. Виното се разля по коленете му, а той остана неподвижен.
— Който не умее да се смее и не обича да приказва за жени — нему вяра да нямаш! — заключи философски капитанът и поклати заканително глава.
— Но аз съм имал късмет! — засмя се весело Авакум. — Както виждате, всичко се нарежда в моя полза. Преди една година, като бяхме на разкопки около Никополис ад Иструм, една стара циганка ми гледа на боб и ми каза, че съм се родил под щастлива звезда. Така ми каза: „Ти си роден, сине, под щастлива звезда. Но таз звезда възлиза на небето, когато гроздето узрее и кукурузът стане за бране. По туй време всяка работа, дето ще захванеш, ще ти спори.“ Тъй ми каза тогаз циганката при развалините на Никополис ад Иструм и аз мисля, че тя не е сгрешила. Тези циганки понякога много познават. Съдете сами: кое време е сега? Ранна есен. Гроздето е узряло, кукурузът е станал за бране. Тоест — моята звезда е изгряла на небето. Значи — ще имам удобна квартира и приятна хазяйка. А тия неща — ще се съгласите, защото и вие сте хора на науката — имат голямо значение в изследователското дело.
Капитан Калудиев каза съвсем ненадейно:
— Ние с теб ще станем добри приятели, любезни!
Той наля чашата на Авакум, наля и своята, па се протегна над масата и целуна звучно археолога по лявата буза.
На свой ред и Авакум направи същото. После те чукнаха чашките си и ги изпразниха до дъно.
— И все пак — каза Ичеренски, комуто доброто настроение се беше възвърнало отново — аз не те съветвам да живееш в тази квартира. Помисли си. Нима е приятно да се живее в квартирата на обесен?
— Но, приятели — засмя се Авакум, — а нима аз имам вид на човек, който се бои от привидения?