— О, сър, разбира се, ще бъда горд да го направя — възкликна Оливър, зарадван твърде много от тази поръчка.
— Бих желал да зная как… как са майка ми и мис Мейли — каза младият човек. — И ти можеш да допълниш листа, като ми описваш къде се разхождате, какво приказвате, и дали тя искам да кажа, дали те са щастливи и добре. Разбираш ме, нали?
— О, разбирам много добре, сър — отвърна Оливър.
— Бих предпочел да не им споменаваш нищо за тази работа — каза Хари, като изрече бързо думите си, — тъй като това може би ще накара майка ми да ми пише по-често, а зная, че то ще е безпокойство за нея. Нека си остане тайна между тебе и мене, а не забравяй да ми пишеш всичко! Разчитам на тебе.
Оливър, възхитен и преизпълнен със съзнанието за собствената си важност, обеща честно да пази тайната и да бъде точен в съобщенията си. Мистър Мейли си взе сбогом с него, като многократно го увери в добрите си чувства и му обеща своето покровителство.
Докторът беше в екипажа. Джайлс (наредиха той да остане) държеше вратата отворена, а женската прислуга беше в градината и гледаше. Хари хвърли бърз поглед към решетъчния прозорец и скочи в екипажа.
— Карай! — провикна се той. — Бързо, живо, в пълен галоп! Днес искам просто да хвърча.
— Леко! — извика докторът, като отвори бързо прозорчето и се обърна към кочияша: — Аз пък съвсем нямам намерение да хвърча. Чуваш ли?
Топуркайки и клатушкайки се, докато далечината поглъщаше тропота му и бързия му ход можеше да долови само окото, екипажът криволичеше по шосето, почти скрит в облак прах, като ту изчезваше, ту отново се появяваше, когато завоите на пътя и препречващите се предмети позволяваха това. Изпращачите се разотидоха едва когато прашният облак не можеше повече да се вижда.
Имаше обаче един зрител, който продължаваше да седи, с очи, вперени там, дето изчезна каретата, дълго след като тя бе отминала много мили напред. Зад бялата завеса, която я затуляше, когато Хари бе вдигнал очи към прозореца, седеше самата Роза.
— Изглежда щастлив и в добро настроение — каза най-после тя. — По едно време се боях, че може да бъде иначе. Сбъркала съм. Сега съм много, много доволна.
Сълзите могат да изразяват и радост, и страдание, но тези, които се стичаха по Розиното лице, докато тя седеше замислена край прозореца, все още загледана в същото направление, изглежда говореха по-скоро за мъка, отколкото за радост.
Глава XXXVII
Читателят може да види едно несходство, което често съпровожда съпружеския живот
Мистър Бъмбл седеше в приемната на бедняшкия дом, с очи, мрачно вперени в тъжната решетка на камината, откъдето не се виждаше никакъв светъл пламък, тъй като бе лято. Студената й блестяща повърхност отразяваше само няколко болезнени слънчеви лъчи. Хартиена мухоловка се люлееше от тавана и от време на време мистър Бъмбл вдигаше към нея мрачен поглед. Когато неподозиращите нищо насекоми се въртяха наоколо, мистър Бъмбл въздъхваше тежко и още по-мрачна сянка обгръщаше физиономията му. Той размишляваше; може би насекомите му напомняха някакво тягостно събитие от собствения му минал живот.
Но не беше само тъгата на мистър Бъмбл, която събуждаше приятна горест в гърдите на зрителя. Имаше и други белези, тясно свързани със собствената му личност, които даваха да се разбере, че животът му бе претърпял голяма промяна. Къде е обшитата с галони ливрея и триъгълната шапка? Той все още носеше бричове и тъмни памучни чорапи, обаче те не бяха бележитите бричове. Сюртукът му имаше широки поли и в това отношение приличаше на знаменития сюртук, но, о, колко много се различаваше от него! Величествената триъгълна шапка бе сменена със скромна кръгла такава. Мистър Бъмбл не беше вече клисар.
В живота се срещат такива служби, които независимо от донесените от тях материални облаги придобиват особена стойност и благородство поради ливреите и жилетките, свързани с тях. Един фелдмаршал има своята униформа, един епископ — своята мантия, един клисар — своята триъгълна шапка. Лишете епископа от мантията му и клисаря от триъгълната шапка и галоните, и тогава какво остава от тях? Хора, обикновени хора. Благородството и дори светостта понякога са повече въпрос на жакет и жилетка, отколкото предполагат някои хора.
Мистър Бъмбл се бе оженил за мисис Корни и бе станал управител на бедняшкия дом. Друг клисар бе дошъл на власт. Той бе получил и триъгълната шапка, и ливреята със златните галони, и бастуна.