— Утре се навършват два месеца, откакто стана това! — си каза с въздишка мистър Бъмбл. — Изглежда просто цял век.
Може би мистър Бъмбл искаше да каже, че щастието на живота му бе съсредоточено в късия период от осем седмици, обаче въздишката — твърде многозначителна бе тази въздишка.
— Продадох се за шест чаени лъжички — продължи размишленията си мистър Бъмбл, — за чифт щипци за захар, една каничка за мляко, много второразредни мебели и двадесет фунта стерлинги в наличност. Евтино, страшно евтино!
— Евтино! — извика един остър глас в ухото му. — Ти би бил скъп на каквато и да било цена. Да, и аз платих твърде много за тебе, бог ми е свидетел!
Мистър Бъмбл се извърна и срещна лицето на обаятелната си съпруга, която не бе доловила добре малкото дочути от нея думи и затова изрече горната забележка наслуки.
— Мисис Бъмбл, госпожо! — каза мистър Бъмбл със сантиментална строгост.
— Е, какво! — възкликна дамата.
— Имай добрината да ме погледнеш — каза мистър Бъмбл, като отправи очи към нея. („Ако е в състояние да понесе такъв поглед — каза си мистър Бъмбл, — тогава, значи, може всичко да издържи. Не помня никой случай, когато този поглед да не е въздействал на просяците. Ако не й по-действува, това означава, че силата ми е изчезнала“.)
Дали едно твърде свито око е достатъчно да усмири бедняци, недохранени и не особено издръжливи, или пък бившата мисис Корни бе съвършено неподатлива към орлови погледи — това е въпрос на мнение. Но важното е, че приютската домакиня, съвсем не се смути от смръщения взор на мистър Бъмбл, напротив, тя се отнесе към него с пълно презрение, дори избухна в смях, който прозвуча като истински.
Когато мистър Бъмбл чу този съвсем неочакван звук, по лицето му отначало се изписа недоверие, а после изумление. Сетне той изпадна в предишното си състояние и остана така, докато гласът на спътничката му в живота не го стресна отново.
— Цял ден ли ще седиш там и ще ми хъркаш? — запита мисис Бъмбл.
— Ще седя тук толкова, колкото намеря за добре, госпожо — отвърна мистър Бъмбл. — И макар да не хърках, намерението ми е да хъркам, да се прозявам, да кихам, да се смея — според настроението си. Това е мое право.
— Твое право! — възкликна мисис Бъмбл с неизмеримо презрение.
— Да, аз изрекох думата, госпожо — заяви мистър Бъмбл. — Правото на мъжа е да заповядва.
— А какво е правото на жената, за бога? — изписка бившата съпруга на покойния мистър Корни.
— Тя е длъжна да се подчинява, госпожо — изгърмя мистър Бъмбл. — Първият ти нещастен съпруг трябваше да те научи на това. И тогава може би сега щеше да бъде жив. Бих желал той да не бе умирал, клетият човечец!
Като осъзна в миг, че решителният момент е настъпил, и ударът, нанесен от едната или другата страна, трябва окончателно, безпрекословно да утвърди правото на първенство, мисис Бъмбл се отпусна в един стол веднага след като чу да се споменава името на починалия й съпруг и като изкрещя, че мистър Бъмбл е коравосърдечен звяр, избухна в истеричен плач.
Но сълзите не бяха в състояние да проникнат в душата на мистър Бъмбл; сърцето му беше непромокаемо. Подобни на годни за пране боброви шапки, нервите му ставаха по-яки и по-издръжливи от сълзите, които, като израз на слабост, представляваха мълчаливо признание на собствената му мощ и затова го зарадваха и изпълниха с възторг. Той хвърли няколко пълни със задоволство погледи на нежната си половинка и с поощрителен тон я помоли да се наплаче добре, тъй като, според мнението на лекарите, това физическо упражнение е добро за здравето.
— Плачът разтваря дробовете, промива лицето, развива зрението и омекотява нрава — заяви мистър Бъмбл, — така че ти си поплачи.
След като изрече тези приятни думи, мистър Бъмбл взе шапката си от закачалката, накриви я закачливо, подобно на мъж, който достойно е наложил господството си, мушна ръце в джобовете си и се отправи към вратата, душевно удовлетворен, с игриво разположение на духа.
Бившата мисис Корни бе прибягнала към плач, тъй като той е по-удобен от ръчната разправа, но тя бе напълно готова да изпита и този последен способ на въздействие, нещо, което мистър Бъмбл откри не след дълго.
Първото доказателство за това обстоятелство стигна до съзнанието му посредством един глух звук, последван веднага от изхвръкването на шапката му към отсрещната страна на стаята. След като оголи главата му чрез тази подготвителна работа, опитната дама го сграбчи здраво за гърлото с едната си ръка и му нанесе (с удивителна сила и ловкост) цял поток удари с другата. Като свърши това, тя видоизмени малко начина си на действие и взе да драще лицето му и да скубе косата му. Когато, според нея, той получи достатъчно възмездие за нанесеното й оскърбление, тя го тласна върху един стол, който за щастие бе добре пригоден за тази цел, и заканително му предложи пак да заговори за правата си, ако посмее.