— Ами ако заплатя парите напразно? — запита колебливо Мънкс.
— Ще можете много лесно да си ги вземете обратно — отвърна домакинята. — Аз съм само жена, дошла тук самичка и без всякаква защита.
— Не си сама, миличка, нито пък без защита — почтително заяви мистър Бъмбл с разтреперан от страх глас. — Аз съм тук, миличка. И освен това — каза мистър Бъмбл с тракащи от уплаха зъби — мистър Мънкс е истински джентълмен, който не би си позволил да упражни насилие спрямо енорийски чиновници. Мистър Мънкс съзнава, че аз не съм млад човек, миличка, и съм малко поразнебитен. Но, вярвам, той е чувал, не се съмнявам в това, че съм чиновник на място и необикновено силен, когато се разгорещя. Трябва ми само да ме предизвикат, нищо друго.
Докато говореше, мистър Бъмбл се опита жаловито да сграбчи фенерчето си с мъжка решителност и показа много ясно, с изписаната по цялата му физиономия уплаха, че наистина трябва да го предизвикат, и то съвсем немалко, за да се събуди войнствеността му, освен ако трябва да я насочи срещу просяци или други такива личности, специално третирани за тази цел.
— Глупак — каза в отговор мисис Бъмбл. — По-добре ще е да си държиш устата затворена.
— Най-добре ще е било да ги е запечатал добре, преди да е дошъл, ако не може да говори с по-нисък глас — допълни мрачно Мънкс. — Така значи? Той ти е съпруг, а?
— Той да ми е съпруг? — закиска се домакинята, като отбягваше да отговори на въпроса.
— Помислих си го още щом дойдохте — каза Мънкс, като долови ядосания поглед, с който дамата стрелна съпруга си, докато говореше. — Толкова по-добре. С много по-голяма охота мога да върша работа с двама души, които имат обща воля. Говоря съвсем сериозно. Погледнете тук!
Той мушна ръка в страничния си джоб и като извади една кеневирена торбичка, отброи на масата двадесет и пет лири стерлинги и ги бутна към жената.
— А сега — каза той, — вземи ги и когато тази проклета гръмотевица, която чувствувам, че ще се разрази над къщата, отмине, можеш да почнеш разказа си.
Гръмотевицата, която изтрещя едва ли не над главите им, затихна и Мънкс вдигна лицето си, което бе свел над масата, и се наведе напред, за да чуе какво ще каже жената. Лицата на тримата почти се докоснаха, когато двамата мъже се наведоха любопитно над малката масичка, изпълнени с нетърпение да чуят думите й, а и тя също протегна напред глава, за да направи шепота си по-ясен. Болнавите лъчи на фенера, падащи право върху тях, увеличаваха бледостта и загрижеността на лицата им, които, заобиколени от дълбок мрак и тъмнина, изглеждаха призрачни и страшни.
— Когато жената, която наричахме старата Сали, умря — започна домакинята, — тя и аз бяхме сами.
— Нямаше ли някой друг наблизо? — запита Мънкс със същия глух глас. — Нямаше ли някой болен нещастник, или някой смахнат в едно от леглата!? Нямаше ли кой да чуе и по възможност да разбере?
— Нямаше жива душа — отвърна жената. — Бяхме самички. Стоях съвсем сама край леглото, когато смъртта я споходи.
— Добре — каза Мънкс, като я гледаше изпитателно. — Продължавай.
— Тя говореше за някакво младо същество — подхвана отново домакинята, — което родило едно момче преди няколко години; не само в същата стая, но дори и в същото легло в което тогава лежеше умиращата старица.
— Така ли? — възкликна Мънкс с разтреперани устни, като хвърли поглед над рамото си. — Дявол да го вземе! Какви случайности стават на този свят!
— Момчето е същото, за което сте му споменали снощи — каза домакинята, като кимна нехайно към съпруга си. — Бабичката ограбила жената.
— Приживе? — запита Мънкс.
— Не когато вече била мъртва — отвърна мисис Бъмбл, като потрепера. — Когато майката едва се била превърнала на труп, тя откраднала нещо, което умрялата жена я била помолила с последното си издихание да запази заради детето й.
— Продала ли го е? — извика Мънкс силно развълнуван. — Продала ли го е? Къде? Кога? На кого? Отдавна ли?
— Когато ми каза това с много голяма мъчнотия, тя падна назад и умря — довърши разказа си приютската домакиня.
— Без да каже нещо повече? — извика Мънкс с глас, който тъкмо поради начина, по който го бе потиснал, изглеждаше още по-ядосан. — Това е лъжа! Няма да се оставя да си играете с мене. Казала е повече. Душичките ви ще изтръгна и на двамата, но ще го науча.