— Аха, решила си да станеш по-разумна, така ли? — изръмжа Сайкс, като забеляза сълзата, която трептеше в окото й. — Толкова по-добре за тебе.
— — Да не би да искаш да кажеш, че тази вечер ще бъдеш жесток към мене, Бил? — каза девойката и сложи ръка на рамото му.
— Защо пък не? — възкликна Сайкс.
— Толкова нощи — каза девойката с женствена нежност, придаваща благост дори на нейния глас, — толкова нощи съм била търпелива към тебе, гледала сЪм те и съм се грижила за тебе като за дете, а сега, когато за първи път те виждам по-добре, ти няма да се отнесеш към мене, както преди малко, ако си помислиш малко за това, нали?
— Е, добре, няма — отвърна мистър Сайкс. — Бре, дявол да го вземе, това момиче пак се разрева!
— Няма нищо — каза девойката, като се отпусна в един стол. — Не ми обръщай внимание. Скоро ще ми мине.
— Какво ще ти мине? — запита мистър Сайкс с груб глас. — Какви глупости са ти хрумнали пак? Стани и се залови за някаква работа и не ме занимавай с разни женски глупости.
Във всяко друго време този упрек и тонът, с който той бе изречен, биха оказали желаното въздействие, но тъй като девойката бе наистина отслабнала и изтощена, тя склони глава над облегалката на стола и припадна, преди мистър Сайкс да бе имал време да произнесе необходимите проклятия, с които при подобни случаи имаше обичай да украсява заплахите си. Като не знаеше много добре какво да стори при тази необичайна злополука — тъй като истерията на мис Нанси имаше обикновено този буен характер, при който пациентът сам се бори и справя с нея без чужда помощ, — мистър Сайкс опита малко богохулстване, но понеже този лечебен способ се оказа напълно незадоволителен, той повика за помощ.
— Какво се е случило, миличък? — запита Феджин, като влизаше в стаята.
— Я помогни на момичето — нетърпеливо извика Сайкс. — Не стой там да бъбриш и да ми се хилиш!
С възклицание, изразяващо учудване, Феджин забърза да помогне на девойката, докато мистър Джон Докинс (по прякор Хитреца), който бе последвал почитаемия си приятел в стаята, остави бързо на пода вързопа, с който бе натоварен, и като дръпна една бутилка от ръцете на мастър Чарли Бейтс — той вървеше по петите му, — ловко извади в миг тапата й със зъбите си и изля част от съдържанието в гърлото на припадналата, като предварително отпи една глътка, за да предотврати всякаква грешка.
— Подухай й малко с меха, Чарли — даде нареждане мистър Докинс, — а ти, Феджин, я плесни няколко пъти по ръцете, докато Бил й разкопчае блузата.
Тези задружни усилия, положени с голяма енергичност, особено възложените на мастър Бейтс, който, изглежда, счете своя дял в работата за някаква особено сполучлива шега, не след дълго оказаха желаното въздействие. Девойката дойде постепенно на себе си и като отиде със залитане до един стол край леглото, скри лице във възглавницата и остави мистър Сайкс самичък да се справи с новодошлите, изненадан от неочакваното им появяване.
— Какъв лош вятър ви е довлякъл тук? — запита той Феджин.
— Никакъв лош вятър, миличък, тъй като лошите ветрове не носят никому добро, а пък аз нося със себе си нещо хубаво, което ти с удоволствие би зърнал. Хитрецо, миличък, развържи вързопа и дай на Бил дреболиите, за които тази сутрин изхарчихме всичките си пари.
Изпълнявайки нареждането на мистър Феджин, Хитреца развърза вързопа си, който беше доста големичък, и подаде на Чарли Бейтс намиращите с в него вещи една по една. Той ги поставяше на масата с най-различни коментарии относно тяхната изключителност и превъзходство.
— Такъв хубав задушен заек, Бил — възкликна младият джентълмен и изложи на показ едно огромно блюдо, — такова нежно животинче, с такова крехко месце, Бил, че костите му просто ще ти се стопят в устата и няма да има нужда да ги изплюваш. Полови фунт зелен чай, за седем шилинга и шест пенса, толкова силен, че ако го сложиш в кипяща вода, ще накара капакът на чайника да отхвърчи. Фунт и половина захар, върху която негрите доста са се потрудили, преди да я доведат до това съвършенство. Две хлебчета от най-хубавото брашно, едно двойно парче глостерско сирене, и всичко това от най-хубавото качество, което някога си виждал!
Като изрече тези хвалебствия, мастър Бейтс извади из един от бездънните си джобове винена бутилка, грижливо запушена, а в същия миг мистър Докинс напълни чаша с ракия от бутилката, която държеше. Болният я изгълта, без да се двоуми нито минута.
— Ех! — възкликна Феджин, триейки ръце с голямо доволство. — Няма да пропаднеш, Бил, сега вече няма да пропаднеш.
— Да пропадна! — възкликна мастър Сайкс. — Можех сто пъти досега да пукна, преди вие да се сетите да направите нещо за мене. Кажи ми, лицемерна гадино, защо ме остави на произвола на съдбата в продължение на три седмици и повече в такова състояние?