— Чуйте го, момчета, само го чуйте! — каза Феджин и вдигна рамене. — След като дойдохме да му донесем тези прелестни неща.
— Нещата сами по себе си са прелестни — забеляза мистър Сайкс, малко поомекнал, след като хвърли поглед към масата, — но можеш ли да ми кажеш, защо ме изостави тук болен, без пари, без нищо, и през всичкото това време не ми обърна никакво внимание, също като че ли съм ей това куче? Изпъди го настрана, Чарли!
— Никога не съм виждал такова прекрасно куче — провикна се мастър Бейтс, след като направи каквото му поръчаха. — Души манджата като някоя стара дама, тръгнала на пазар! То ще направи истинска кариера на сцената и освен това, ще съживи драмата.
— Я си дръж устата — сопна се Сайкс, докато кучето се оттегляше под леглото и продължаваше да ръмжи ядосано. — Как ще се оправдаеш, а, набръчкана мутро?
— Отсъствувах от Лондон в продължение на една седмица и повече, миличък — отвърна евреинът.
— А какво ще кажеш за другите две седмици? — запита Сайкс. — Какво ще кажеш за другите две седмици, когато ме изостави да лежа тук като болен плъх в дупката си?
— Невъзможно ми бе да сторя каквото и да било, Бил. Сега не мога да ти обяснявам пред други хора, но ми бе невъзможно, кълна ти се в честта си.
— В какво се кълнеш? — изръмжа Сайкс с безкрайно отвращение. — Хей, момчета, я някой от вас да ми отреже парче от задушеното, та да ми премахне този вкус от устата, иначе ще се задавя.
— Не се нервирай, миличък — замоли го Феджин. — Никога не съм те забравял, Бил, никога.
— А, не, бас държа, че не си — отвърна Сайкс с горчива усмивка. — Докато аз лежах тук и се потих, и треперех, ти си измислял и нареждал какви ли не планове: Бил ще направи това и Бил ще направи онова, и Бил ще направи всичко, след като оздравее, при туй, на съвсем ниска цена. Ако не беше момичето, спокойно можех да пукна.
— Недей така, Бил, недей така — запротестира Феджин, като ревностно се залови за думата. — Ако не е било момичето! Нали не друг, а клетият Феджин стана причина да имаш край себе си такова похватно момиче?
— Тук той е напълно прав! — каза Нанси, като излезе бързо напред. — Остави го, остави го.
Нансиното появяване даде нова насока на разговора, тъй като момчетата, на които евреинът лукаво намигна, започнаха да я черпят с ракия, от която тя пи много малко. Феджин, обхванат от несвойствена за него веселост, малко по малко накара Сайкс да изпадне в по-добро настроение, като даде вид, че гледа на заплахите му като на шега, и се разсмя крайно сърдечно на няколкото груби смешки, които разбойникът благоволи да направи, след като добре си послужи с ракиената бутилка.
— Всичко това е много хубаво — заяви мистър Сайкс, — обаче тази вечер трябва да получа от тебе известна парична наличност.
— Нямам пукнат петак у себе си — отвърна евреинът.
— Тогава значи, че в къщи имаш твърде много — възрази Сайкс, — и трябва да ми дадеш от тях.
— Ами, имам! — извика евреинът и вдигна ръце. — Имам само, колкото…
— Хич не знам колко имаш, пък сигурно и ти самият не знаеш, тъй като би ти отнело много време да ги броиш — каза Сайкс, — обаче работата е там, че трябва тази вечер да ми дадеш малко пари и толкова.
— Ех, добре, добре — въздъхна Феджин. — Ще изпратя Хитреца да ти донесе.
— Нищо подобно — възрази Сайкс. — Хитреца е твърде хитър, така че ще забрави да се върне тук или ще загуби пътя, или нещо ще му попречи да дойде, или пък друго ще му се случи, така че, за да сме сигурни, ще отиде Нанси, а докато се върне, аз ще си подремна.
След дълги препирни и пререкания Феджин намали количеството на исканата сума от пет фунта на три фунта четири шилинга и шест пенса, като заявяваше най-тържествено, че така ще му останат само осемнадесет пенса за всекидневни разходи. Мистър Сайкс сърдито забеляза, че ако не може да получи повече, ще трябва да се задоволи и с толкова. Нанси се приготви да придружи евреина до дома му, а Хитреца и мастър Бейтс сложиха нещата за ядене в долапа. Тогава евреинът си взе сбогом с обичния си приятел и се отправи към къщи, придружен от Нанси и момчетата, а междувременно мистър Сайкс се тръшна на леглото и се приготви да поспи до завръщането на младата дама.
Без излишно бавене те пристигнаха в жилището на евреина, където завариха Тоби Кракит и мистър Чилтинг, погълнати от петнадесетата си игра на карти. Едва ли е необходимо да се отбелязва, че последният джентълмен я загуби, а заедно с нея и петнадесетата си последна шестпенсова монета за голямо удоволствие на младите си приятели. Мистър Кракит очевидно малко позасрамен, че го намират в общество на един джентълмен, стоящ доста по-ниско от него в социално и умствено отношение, запита за Сайкс, прозина се и си взе шапката да си върви.