— Никой ли не е идвал, Тоби? — запита Феджин.
— Никаква жива душа — отговори мистър Кракит, вдигайки яката си. — Можех да вкисна от скука като старо пиво. Трябва добре да ме почерпиш, Феджин, за награда, дето толкова дълго стоях да ти пазя къщата. Дявол да го вземе, отъпях като съдебен заседател и щях да заспя като пън, ако не бях достатъчно благороден да забавлявам този младеж. Дяволска скука, едвам я изтърпях!
С тези и други подобни възклицания мистър Тоби Кракит събра печалбата си и я сложи в джоба на жилетката с надменен вид, сякаш такива дребни монети бяха напълно недостойни за вниманието на особа, подобна на неговата. Като направи това, той си излезе с такава елегантна и благородна походка, че мистър Чилтинг, който хвърли към краката и обувките му множество изпълнени с възхищение погледи, увери компанията, че да платиш петнадесет пъти по шест пенса за подобно познанство, е твърде евтина цена и че той не дава пет пари за загубата си.
— Какъв чудак си ти, Том! — каза мастър Бейтс, на когото тези думи се видяха крайно забавни.
— Нищо подобно — отвърна мистър Чилтинг. — Такъв ли съм, Феджин?
— Умен момък си ми ти, миличък — каза Феджин, като го потупа по рамото и намигна на другите си възпитаници.
— А мистър Кракит е същински франт, нали, Феджин?
— В това не може да има никакво съмнение, миличък.
— И да се поддържа познанство с него, е нещо, което прави чест на човека, нали, Феджин? — продължи Том.
— Наистина така е, миличък. Те просто завиждат, че той не другарува с тях.
— Аха! — възкликна ликуващо Том. — Такава значи била работата! Той добре ме обра, но аз мога да си спечеля други пари, когато поискам, нали, Феджин?
— Разбира се, че можеш, миличък, и колкото по-скоро го направиш, толкова по-добре. Така че, върви веднага да си наваксаш загубата, Том, и не си пилей времето. Хитрецо! Чарли! Време е да тръгвате на работа! Хайде! Часът е почти десет, а още нищо не сте свършили.
Като си взеха бележка от неговите думи, момчетата кимнаха на Нанси, грабнаха шапките си и напуснаха стаята. Хитреца и жизнерадостният му приятел изсипаха цял куп шеги, отправени срещу мистър Чилтинг, в чието поведение, справедливо е да се отбележи, нямаше нищо чудно, тъй като из града има твърде много младежи, които са готови да платят доста по-голяма цена от неговата, за да бъдат срещани в добро общество. Също така съществуват достатъчно много господа (съставляващи гореспоменатото добро общество), които градят репутацията си върху същата основа, както и лъскавият Тоби Кракит.
— А сега — каза Феджин, когато другите напуснаха стаята — ще отида да ти дам онези пари, Нанси. Това е само ключът на едно малко шкафче, където пазя някои и други вещи, които момчетата донасят, миличка. Аз никога не заключвам парите си, тъй като нямам какво да заключвам, миличка — ха! ха; ха! — нямам какво да заключвам. Неблагодарна работа е нашата, но аз обичам да гледам край себе си млади хора и затова всичко търпя, всичко. Шт! — възкликна той, като скри бързо ключа в пазвата си. — Кой е там? Чуй!
Момичето, което седеше до масата със скръстени ръце, не прояви никакво любопитство, нито пък, изглежда, я беше грижа дали някой идва, или си отива. Но щом един мъжки глас стигна до слуха й, тя свали бързо шапката и шала си и светкавично ги захвърли под масата. Евреинът се извърна веднага след това и тя му се заоплаква от горещината с такъв ленив глас, който бе в удивителна противоположност с бързината и буйността на предишните й действия. Евреинът обаче не забеляза това, тъй като тогава бе обърнат с гръб към нея.
— Ба! — прошепна той, като, види си, се раздразни от прекъсването на работата им. — Това е човекът, когото очаквах по-рано; ето го, че слиза по стълбата. Нито думица за парите пред него, Нанси. Той няма да стои дълго. Не повече от десет минути, миличка.
Като сложи костеливия си пръст на устните, евреинът отиде със свещ до вратата, когато отвън се чуха мъжки стъпки. Той стигна там едновременно с гостенина, който влезе бързо в стаята и се озова до девойката, преди да я бе забелязал.
Човекът беше Мънкс.
— Това е само една от младите ми познайнички — каза Феджин, като забеляза, че Мънкс се отдръпна при вида на непознатото лице. — Не си отивай, Нанси.
Девойката се приближи до масата и като погледна равнодушно към Мънкс, отмести погледа си. Но когато той насочи своя към Феджин, тя му хвърли крадешком нов поглед — толкова остър, проницателен и многозначителен, че ако отстрани стоеше друг човек и видеше промяната, той едва би повярвал, че едно и също лице бе отправило и двата погледа.