— Какво представлява всичко това! — възкликна Роза.
— Истината, госпожице — макар и да излиза от моите уста — отговори девойката. — Сетне, като изрече такива проклятия, каквито за мене са съвсем обикновено нещо, но които за вас биха били напълно непознати, той заяви, че ако би могъл да задоволи омразата си към момчето, като вземе живота му, без да застраши с това собствения си, той би го сторил. Но понеже това не е възможно-, той ще бъде нащрек, ще следи превратностите в живота му и ако момчето се възползува по някакъв начин от произтичащите от произхождението си преимущества, той може би пак ще съумее да му навреди. „С една дума, Феджин — каза той, — макар и да си евреин, ти никога не си поставял такива примки, каквито аз ще измисля за малкия си брат Оливър.“
— Неговият брат! — възкликна Роза.
— Това бяха думите му — каза Нанси, като се оглеждаше неспокойно наоколо, което не бе спряла да върши, след като бе заговорила, тъй като образът на Сайкс не преставаше да я преследва. — Има и нещо друго. Когато заговори за вас и за другата дама и каза, че сякаш небето или дяволът са се обърнали против него, като са пратили Оливър във вашите ръце, той се изсмя и заяви, че и в това има известна утеха, тъй като вие бихте дали хиляди лири стерлинги, стига да ги имате само за да узнаете кое е двукракото ви кученце.
— Да не би да искате да кажете, че всичко това е било казано сериозно? — запита Роза, пребледнявайки страшно.
— Той говореше така злобно и твърдо, както изобщо би могло тъй да се говори — отвърна девойката и поклати глава. — Този човек не се шегува, когато ненавистта му се събуди. Познавам мнозина, които вършат по-лоши неща, обаче сто пъти бих предпочела да слушам какво говорят те, отколкото Мънкс. Късно е и трябва да стигна в къщи, без да ме подозрат, че съм предприела тази стъпка. Трябва веднага да си тръгвам.
— Но какво мога да сторя? — каза Роза. — Каква полза бих могла да извлека от това съобщение без ваша помощ? Да се върнете! Защо желаете да се върнете при вашите другари, които ми обрисувахте с такива страшни краски? Ако повторите думите си пред господина, когото за миг мога да извикам от съседната стая, вие ще можете да бъдете настанена в някое безопасно място, без да се губи дори и половин час!
— Аз искам да се върна — каза девойката. — Трябва да се върна, защото, как ли бих могла да говоря за подобни неща на една такава невинна госпожица като вас? Защото между хората, за които ви разправих, има един, най-отчаяният от всички тях, когото не мога да оставя, не, нито дори за да се спася от живота, който водя сега.
— Предишното ви застъпничество за това мило момче — каза Роза, — идването ви тук, въпреки застрашаващата ви голяма опасност, за да ми кажете какво сте чули; държането ви, което ме убеждава в истинността на думите ви, явното ви разкаяние и чувство за срам — всичко това ме кара да вярвам, че вие все още можете да бъдете спасена. О! — възкликна развълнуваната девойка, свивайки ръце, докато сълзите се стичаха по лицето й. — Не оставайте глуха към молбите на едно същество от вашия пол, първата — първата, уверена съм в това, която ви говори с жал и състрадание. Вслушайте се в думите ми и ме оставете да ви спася за по-добър живот.
— Госпожице! — извика жената, падайки на колене. — Мила, добра като ангел, госпожице, вие наистина сте първата, която ме ощастливява с такива думи, които, ако бях чула преди години, може би щяха да ме отвърнат от греховния ми и печален живот. Но сега е твърде късно.
— Никога не е късно — каза Роза — за разкаяние и изкупление.
— Късно е — извика девойката, гърчейки се от обзелата я нравствена мъка. — Сега аз не мога да го оставя! Не мога да стана причина за смъртта му.
— А защо ще бъдете причина за смъртта му? — попита Роза.
— Нищо не може да го спаси! — извика девойката. — Ако кажа на други това, което казах на вас, и ако го заловят, той в никакъв случай няма да избегне смъртта. Той е най-дръзкият и най-жестокият!
— Възможно ли е — извика Роза — за такъв човек да сте готова да отблъснете всяка надежда за бъдещето, както и увереността в непосредственото ви спасение? Това е лудост.