Възнамеряваха да останат в Лондон само три дни, преди да отидат за няколко седмици в едно отдалечено място на морския бряг. Сега беше полунощ на първия ден от престоя им в столицата. Какво действие трябваше да се реши да предприеме, което би могло да се осъществи за четиридесет и осем часа? Или как би могла да отложи заминаването, без да събуди подозрение?
Мистър Лосбърн ги придружаваше и щеше да остане с тях и следните два дни. Роза обаче добре познаваше привързаността на този превъзходен джентълмен и предугаждаше твърде ясно гнева, който щеше да го връхлети в припадък на негодувание срещу оръдието на Оливъровото повторно отвличане, за да му довери тайната, когато доводите й в защита на девойката не можеха да бъдат подкрепени от някой по-опитен човек.
Поради тези основания се налагаше и най-голяма предпазливост и въздържаност спрямо мисис Мейли, чиято първа — подбуда неминуемо би била да се посъветва по въпроса с достойния доктор. А да се отнесе до някой юридически съветник, дори и ако би знаела как да стори това, едва ли би било подходящо поради същите съображения. Хрумна й мисълта да потърси помощ от Хари, но това събуди спомена й за последната им раздяла, и тя реши, че би било недостойно от нейна страна да го вика обратно, когато — очите й се напълниха със сълзи при тази мисъл — може би той бе започнал да я забравя и да се чувствува по-щастлив далеч от нея.
Развълнувана от тези разнообразни мисли, склонна да предприеме ту една стъпка, ту друга, готова да изостави всички, когато отделните доводи се представяха един по един пред съзнанието й, Роза Мейли прекара безсънна и тревожна нощ. След като на следния ден поразмисли още малко, тя стигна до отчаяното решение да се посъветва с Хари.
„Ако би било болезнено за него — мислеше си тя — да се върне тук, колко по-болезнено ще бъде за мене! Но може би той няма да дойде. Може да пише, и дори наистина да пристигне, като обаче най-старателно избегне да се срещне с мене — както постъпи, когато си заминаваше. Не можех да си представя, че ще го стори, но така стана по-добре и за двама ни.“ — Тук Роза изпусна писалката и се извърна настрани, сякаш дори и хартията, която щеше да бъде неин пратеник, не трябваше да я види как плаче.
Тя взе същото перо, остави го двадесет пъти и дълго размишлява върху първото изречение на писмото си, без да напише началната дума, когато Оливър, който бе излязъл на разходка с мистър Джайлс за телохранител, влезе в стаята така задъхан и възбуден, сякаш беше възникнал — нов повод за тревога.
— Какво те е развълнувало толкова? — запита Роза, като се запъти да го посрещне.
— Сам не зная. Чувствувам, че просто ще се задуша — отвърна момчето. — Боже мой! Само като си помисля, че най-после го видях и че всички ще се уверите, че не съм ви лъгал!
— Никога не съм помисляла, че ни лъжеш — каза Роза, успокоявайки го. — Но какво е това? За кого говориш?
— Видях господина — отвърна Оливър, като едва можеше да изрече думите си, — господина, който бе така добър към мене — мистър Браунлоу, за когото тъй често сме разговаряли.
— Къде? — попита Роза.
— Слезе от един екипаж — отвърна Оливър, ронейки сълзи от радост — и влезе в една къща. Аз не му се обадих — не можах да му се обадя, тъй като той не ме видя, а аз така се разтреперах, че просто не можах да отида при него. Но Джайлс запита вместо мене дали живее в същата къща и му отговориха утвърдително. Погледнете — каза Оливър и разгъна едно парче хартия, — ето адреса — ето къде живее — веднага ще отида там! Божичко! Божичко! Какво ли ще направя, като отново го видя и го чуя да заговори!
С внимание, нарушавано от тези и много подобни несвързани радостни възклицания, Роза прочете адреса, който беше на Крейвън стрийт, Странд. Тя веднага реши да се възползува от това откритие.
— Бързо! — каза тя. — Кажи да повикат файтон и се приготви да дойдеш с мене. Ще те заведа веднага там, без да губим нито минута. На леля ще кажа само, че излизаме за един час, и ще бъда готова заедно с тебе.
Оливър не се нуждаеше от повторна покана и след по-малко от пет минути те вече бяха на път за Крейвън Стрийт. Когато пристигнаха там, Роза остави Оливър във файтона, под предлог, че иска да подготви стария господин да го приеме, и като изпрати картичката си по слугата, помоли да се види с мистър Браунлоу по много важна работа. Слугата скоро се завърна и я покани да се качи по стълбата. Мис Мейли го последва в една от горните стаи. Представи й се един възрастен господин с благодушен вид, облечен в тъмнозелен фрак. Недалеч от него седеше друг възрастен господин с памучни бричове и гетри, който не изглеждаше особено благодушен, седнал с ръце, скръстени върху дебел бастун, и с брада, опряна на ръцете.