— Е, добре де, няма защо да се гневиш така — каза спътничката му.
— Чудесно ще бъде да отседнем в най-близкия Хан вън от града, та ако Саурбъри е тръгнал след нас, да може да завре там дългия си нос и ни върне обратно в каруца и с белезници на ръцете, така ли? — каза с подигравателен глас мистър Клейпоул. — Не! Ще се запилея из най-тесните улички, които мога да намеря, и няма да се спра, докато не стигнем до най-забутаната кръчма, която ми се мерне пред очите. Трябва да благодариш на щастливата си звезда, че имам глава на плещите си, защото, ако най-напред не бяхме тръгнали нарочно по погрешна посока и не бяхме дошли насам през полето, ти щеше да бъдеш в затвора още преди една седмица, госпожице. И напълно заслужено, глупачке такава.
— Зная, че не съм толкова умна, колкото тебе — отвърна Шарлота, — обаче няма защо да хвърляш цялата вина само върху мене и да казваш, че аз съм щяла да бъда затворена, тъй като, ако това станеше с мене, и ти нямаше да го избегнеш.
— Ти взе парите от касетката, знаеш го много добре — каза мистър Клейпоул.
— Но аз ги взех заради тебе, Ной, миличък — възрази Шарлота.
— Е, и аз задържах ли ги? — запита мистър Клейпоул.
— Не, ти ми се довери и ми позволи да ги нося, защото си мил и славен момък — заяви дамата, като го щипна под брадичката и мушна ръката си под мишницата му.
Това беше наистина така, но тъй като мистър Клейпоул нямаше обичай да се доверява сляпо и глупаво на когото и да било, за да бъдем справедливи към него, трябва да забележим, че се бе доверил дотолкова на Шарлота само защото предпочиташе, ако ги хванат, да намерят парите у нея. Това би му дало възможност да се освободи от отговорност за кражбата и би го улеснило много, ако се наложи да бяга. Разбира се, в настоящия момент той не се впусна да й обяснява мотивите си и те продължиха да вървят, хванати нежно за ръце.
Следвайки този благоразумен план, мистър Клейпоул крачеше, без да се спира, докато стигна до „Ангела“ на Йлингтън, където той мъдро заключи, съдейки по множеството пътници, и превозни средства, че вече наистина са навлезли в Лондон. Като спря само за да види кои улици са най-шумни, за да знае да ги избягва, той свърна по Сент Джонс Роуд и скоро нагази в заплетените и мръсни улички, които се намират между Грейс Ин Лейн и Смитфийлд и правят тази част на града едно от най-жалките и отвратителни места, пренебрегвани от всички благоустройствени начинания сред самия Лондон.
Ной Клейпоул вървеше през тези улички и влачеше след себе си Шарлота. Той ту се поспирваше в канавката, за да обгърне с поглед външния вид на някоя малка странноприемница, ту отново тръгваше, клатушкайки се напред, когато нещо във вида на съответното ханче го караше да го смята неподходящо за случая. Най-после той се спря пред една кръчма, по-жалка на вид и по-нечиста от всички, пред които се бе спирал досега. Пресече улицата и я разгледа от отсрещната й страна, след което благоволи да изрази намерението си да отседнат в нея за през нощта.
— Тогава дай ми вързопа — каза Ной, като го свали от раменете на жената и го надяна на своите — и ще приказваш само когато те заговорят. Как е името на тази кръчма — т-р-и-трима какво?
— „Тримата сакати“ — каза Шарлота.
— „Тримата сакати“ — повтори Ной, — чудесна фирма. Хайде! Върви по петите ми и влизай — като изрече тези наставления, той блъсна с рамо скърцащата врата и влезе вътре, последван от спътницата си.
В общата зала нямаше никой друг освен един млад евреин, опрял лакти на тезгяха и вдълбочен в нечист вестник. Той изгледа Ной проницателно и Ной му отвърна със същото.
Ако Ной би бил облечен в сиропиталищната си униформа, тогава евреинът би имал известно основание да отвори толкова широко очи, но той бе хвърлил блузата и приютската значка и носеше къса куртка върху кожените си бричове, така че не съществуваше някаква по-особена причина да прави такова впечатление в една кръчма.
— Това ли е „Тримата сакати“? — запита Ной.
— Да, това е името на заведението — отвърна евреинът.
— Един джентълмен, когото срещнахме по пътя от провинцията, ни препоръча да дойдем тук — каза Ной и смушка Шарлота, може би, за да привлече вниманието й върху този остроумен способ да събуди уважение или може би да я предупреди да не изразява учудване. — Желаем да пренощуваме тук.
— Не съм сигурен дали това е възможно — каза Барни, който играеше роля на помощник-съдържател, — но ще отида да попитам.
— Покажете ни другата стая и ни донесете малко студено месо и бира, докато отидете да се осведомите — каза Ной.
Барни изпълни желанието му, като го заведе в малка задна стаичка, и им поднесе поръчаната храна. Като направи това, той съобщи на двамата пътници, че тази вечер ще могат да пренощуват и остави симпатичната двойка да се подкрепи.