— Ех, миличък, в този град човек трябва наистина да бъде прозорлив — отвърна евреинът, като сниши гласа си и зашепна поверително, — така си е.
Феджин подкрепи тази забележка, като тупна отстрани носа си с десния си показалец — едно движение, което Бой се опита да имитира, обаче без голям успех, тъй като носът му не бе достатъчно дълъг за целта.
Както и да е, мистър Феджин, изглежда, прецени този опит като израз на пълна еднаквост в мненията и твърде приятелски го почерпи с питието, с което Барни отново се появи.
— Бива си го — забеляза мистър Клейпоул, като мляскаше с устни.
— Обаче е скъпо! — каза Феджин. — Човек трябва непрестанно да изпразва касетки, джобове, дамски чанти, къщи, пощенски коли или банки, ако иска редовно да пие от него.
Мистър Клейпоул едва чу този цитат от собствената си реч, и падна назад в стола си, като загледа ту Шарлота, ту евреина с пепеляво бледа физиономия, по която бе изписан безкраен ужас.
— Не ми обръщай внимание, миличък — каза Феджин, като приближи стола си. — Ха! Ха! Имаш късмет, че не друг, а само аз те чух съвсем случайно. Имаш голям късмет, че бях само аз.
— Не ги взех аз — запелтечи Ной, който вече не протягаше напред нозе подобно на някой независим джентълмен, а ги свиваше под стола си, доколкото му бе възЛожно. — Тя направи всичко. Те са сега у тебе, Шарлота, знаеш, че са у тебе.
— Няма значение кой е взел парите и у кого са те сега, миличък! — отвърна Феджин, като въпреки това хвърли ястребов поглед към девойката и двата вързопа. — И аз се занимавам с подобна работа, и затова ти ми харесваш.
— С каква подобна работа? — запита мистър Клейпоул, посъвзел се малко.
— Работа, подобна на твоята — поясни Феджин. — Същото вършат и хората от това заведение. Попаднал си тъкмо където трябва, така че се намираш в пълна безопасност. В целия град не се намира по-безопасно място от „Сакатите“ — искам да кажа, когато аз пожелая да го направя такова. А ти и тази млада жена ми се нравите, така че вече се разпоредих и вие можете да бъдете спокойни.
Може би след това уверение душата на Ной Клейпоул се успокои, обаче за тялото му положително не можеше да се каже същото: той току се въртеше и се местеше в разни неудобни положения, като през всичкото време поглеждаше новия си познайник със смесица от боязън и подозрение.
— Ще ти кажа и нещо повече — заяви Феджин, след като успокои девойката с дружелюбни кимания и й измърмори няколко одобрителни думи. — Имам един приятел, който може да задоволи съкровеното си желание и те насочи в правилния път, където би могъл да се заловиш с този отдел на занаята, който смяташ, че най-добре ще ти подхожда в началото, и едновременно с това ще научиш всички останали.
— По думите ти може да се сметне, че говориш сериозно — каза Ной.
— Каква полза бих имал да се шегувам? — запита Феджин и сви рамене. — Виж какво! Я ела да си поговорим отвън.
— Няма смисъл да се безпокоим да излизаме — каза Ной, като измъкна постепенно пак напред нозете си. — В това време тя ще качи горе багажа. Шарлота, погрижи се за вързопите!
Тази заповед, изречена твърде величествено, беше изпълнена без никакво възражение, и Шарлота се затътра навън с вързопите, докато Ной държаше вратата отворена и я чакаше да излезе.
— Доста добре е тренирана, нали? — запита той, като отново зае мястото си. Тези думи бяха изречени с такъв тон, сякаш той беше някакъв звероукротител, който е дресирал диво животно.
— Просто чудесно — съгласи се Феджин, като го потупваше по рамото. — Ти си същински гений, миличък.
— Ха, та ако не бях такъв, нямаше да съм тук — отвърна Ной. — Но я слушай, тя ще се върне, ако се помайваш.
— Е, какво ще кажеш? — запита Феджин. — Ако харесаш приятеля ми, няма ли да е добре за тебе да се присъединиш към него?
— Върви ли му в работата? Това е важното! — отвърна Ной, намигайки с малкото си око.
— За чудо и приказ; държи на служба много хора, има на разположение най-доброто общество на професията.
— И все граждани? — запита мистър Клейпоул.
— Няма нито един селянин между тях и съвсем не мисля, че би те взел, дори и с моята препоръка, ако тъкмо сега не му липсваха помощници — отвърна Феджин.
— Трябва ли да му се пусне нещо? — запита Ной, като се тупна по джоба на бричовете си.
— Нищо не би могло да стане без това — отвърна Феджин с твърде решителен глас.
— Все пак двадесет фунта стерлинги не са малко пари!
— Но не и когато се касае за банкнота, от която не можеш да се отървеш — отвърна Феджин. — Номерът и датата са взети, нали? И платежът в банката е спрян? Няма да му послужи много. Трябва да се изпрати зад граница, а не би могъл да я продаде скъпо на пазара.