— Кога ще мога да го видя? — запита неуверено Ной.
— Утре сутринта.
— Къде?
— Тук.
— Хм! — възкликна Ной. — Каква ще е заплатата?
— Ще живееш като джентълмен — храна и квартира, тютюн и спиртни напитки гратис — половината от това, което изкарваш, и половината от спечеленото от девойката — отвърна мистър Феджин.
Дали Клейпоул, чиято алчност съвсем не беше малка, би се съгласил дори и при тези изкусителни условия, ако беше независим, е твърде съмнително. Но когато си спомни, че ако откажеше, новият му познайник спокойно би могъл веднага да го предаде на правосъдието, той склони и заяви, че работата му допада.
— Но, виж какво — забеляза Ной, — тъй като тя ще може да се справи с доста трудни неща, мене ми се иска да взема нещо лекичко.
— Нещо мъничко и интересничко, така ли? — предложи Феджин.
— Да, такова — отвърна Ной. — Какво, мислиш, би било подходящо за мене? Нещо, което не изисква много сила и да не е много опасно, знаеш!
— Дочух да казваш нещо относно шпиониране, миличък — каза Феджин. — Моят приятел доста се нуждае от някой, който да умее да върши това.
— Вярно, аз наистина споменах такова нещо и не бих имал нищо против да се опитам някога в тази насока — каза бавно мистър Клейпоул, — но знаеш, то самото не плаща.
— Право! — забеляза евреинът, като размишляваше или се правеше, че размишлява. — Право, не се отплаща трудът.
— Тогава какво смяташ? — запита Ной, като го загледа с безпокойство… — Нещо, което да не се върши открито, да има сигурни изгледи за успех и да не изисква много по-голям риск, отколкото, ако човек си седи у дома.
— Какво ще кажеш за старите жени? — запита Феджин. — Доста пари могат да паднат, ако човек отмъква чантите и пакетите им и сетне изтичва зад някой ъгъл.
— Не пискат ли много и понякога не дращят ли? — запита Ной, клатейки глава. — Струва ми се, че това не отговаря на целта ми. Няма ли друг някой бранш?
— Чакай! — възкликна Феджин и сложи ръка на коляното му. — Детеобирачеството.
— Какво е то? — запита мистър Клейпоул.
— Ето що, миличък — каза Феджин, — когато майките пращат децата си за покупки с шилинги и пенсове, работата на обирача е просто да им отмъкне парите — които те винаги държат готови в ръцете си, — сетне да ги събори в канавката и да си тръгне бавно, сякаш нищо не се е случило, а само някое дете е паднало и се е ударило. Ха! Ха! Ха!
— Ха! Ха! — зарева мистър Клейпоул, като риташе с крака от възторг. — Боже господи, точно това ми трябва!
— Разбира се — отвърна Феджин, — ще ти бъдат определени някои чудесни места към Кемдън Таун, Бетл Бридж и други подобни квартали, където винаги пращат децата за едно, за друго, така че ще можеш да събаряш колкото деца си искаш и когато си искаш. Ха! Ха! Ха!
С тези думи Феджин мушна мистър Клейпоул в ребрата и двамата избухнаха в продължителен и висок смях.
— Добре, значи решено е! — каза Ной, когато дойде на себе си и Шарлота се завърна. — В колко часа утре сутринта?
— В десет добре ли ще е? — запита Феджин и прибави, когато мистър Клейпоул кимна утвърдително: — Какво име да кажа на моя добър приятел?
— Мистър Болтър — отвърна Ной, — който се бе подготвил за подобно произшествие. — Мистър Морис Болтър. Това е мисис Болтър.
— Ваш покорен слуга — каза Феджин, като се поклони на Шарлота с гротескна учтивост.
— Чуваш ли този джентълмен, Шарлота? — загърмя мистър Клейпоул.
— Да, миличък Ной! — отвърна мисис Болтър, като протегна ръка.
— Тя ме нарича Ной на галено — заяви мистър Морис Болтър, бивш Клейпоул, и се върна към Феджин: — Нали разбирате?
— О, да, разбирам отлично — отвърна Феджин, като този път по изключение каза истината. — Лека нощ! Лека нощ!
След дълго прощаване и безброй благопожелания мистър Феджин си излезе. Ной Клейпоул, привличайки вниманието на любезната си дама, захвана да я посвещава в подробностите на сключеното от него съглашение, като вършеше това с цялото високомерие и чувство за превъзходство, подходящи не само за един от представителите на силния пол, но и на джентълмен, който напълно оценява бъдещата си длъжност на детеобирач в Лондон и околностите му.