— Имаш ли да запиташ нещо свидетеля, момко? — каза съдията.
— Няма да се унижа дотолкова, че да благоволя да водя разговор с него — отвърна Хитреца.
— Имаш ли да кажеш нещо каквото и да било то?
— Чуваш ли, че съдията те пита дали имаш да казваш нещо? — запита тъмничарят, като смушка с лакът мълчаливия Хитрец.
— Моля да ме извините — каза Хитреца и вдигна разсеян поглед. — Към мен ли се обърна, мой човек?
— Никога не съм виждал такъв дързък хлапак, ваше благородие — забеляза чиновникът ухилен. — Изобщо имаш ли намерение да кажеш нещо, младежо?
— Не — отвърна Хитреца. — Нямам намерение нищо да казвам, тъй като не тук е мястото, където се раздава правосъдие. Освен това моят адвокат тази сутрин е на закуска с подпредседателя на Камарата на общините. Ще имам обаче какво да кажа другаде, същото ще стори и той, а ще го сторят и цял кръг отбрани мои приятели, така че тези човки ще пожелаят никога да не са се били раждали, или ще съжаляват, че тази сутрин лакеите им не са ги обесили на собствените им закачалки, преди да дойдат тук да ме съдят.
— Достатъчно! Готов е вече да бъде предаден на наказателния съд — прекъсна го секретарят. — Изведете го.
— Тръгвай — каза тъмничарят.
— Идвам, идвам — отвърна Хитреца, като чистеше с длан шапката си. — Ах — обърна се той към съдиите, — няма да ви помогне вашият изплашен вид, няма да покажа към вас никаква милост, абсолютно никаква. Добре ще ми платите за това, приятелчета. Хич не бих желал да съм на ваше място! Сега вече не бих излязъл на свобода дори и ако на колене ме помолите за това. Хей, отведете ме в затвора! Махнете ме оттук!
С тези заключителни думи Хитреца се остави да бъде отведен за яката, като заплашваше, докато вървеше към изхода, че ще отнесе работата до парламента, след което се ухили, изпълнен с веселост и самодоволство в самото лице на секретаря.
След като видя, че го затвориха самичък в малка килия, Ной се върна колкото можеше по-скоро на мястото, където бе оставил мастър Бейтс. Той го почака известно време, подир което се появи и споменатият млад джентълмен, който благоразумно стоеше настрани, докато не се увери от едно удобно скривалище, че новият му приятел не е следван от някаква нахална личност.
Двамината се върнаха бързешком, за да занесат на Феджин радостната вест, че Хитреца е отдал нужната дан на възпитанието си и си е извоювал блестяща репутация.
Глава XLIV
Нанси не успява да изпълни обещанието си към Роза Мейли
Колкото и да бе хитра и макар да умееше да се преструва, Нанси не можеше напълно да скрие въздействието, което й оказа съзнанието за предприетата от нея постъпка. Тя си спомняше, че както лукавият евреин, така и бруталният Сайкс са й доверявали планове, скрити от всички останали, и винаги са били напълно уверени, че могат най-спокойно да разчитат на верността й. Колкото и пъклени да бяха тези планове, колкото и дръзки да бяха съставителите им, и колкото горчиви да бяха чувствата й към Феджин, който я бе отвел стъпка по стъпка все по-дълбоко в бездната на престъпността и мизерията, откъдето нямаше никакво избавление, все пак съществуваха моменти, когато тя се смекчаваше дори и спрямо него и се боеше да не би стореното от нея да го приближи към железния юмрук, от който той така дълго бе успял да отбегне, и да не би да погине благодарение на нея, макар и напълно да заслужаваше такава участ.
Но това бяха само слаби колебания на духа, който не е в състояние изцяло да се откъсне от старите си другари, макар и да е способен да се съсредоточи в една само цел и да е твърде решен да не се разколебава от никакви съображения. Опасенията й за Сайкс биха могли да послужат за по-сериозни мотиви за отстъпление, докато все още имаше време за това, но тя се бе условила, че тайната й ще бъде свято запазена, не бе оставила никаква улика, чрез която биха могли да го открият, а също така заради него бе отказала да се откъсне от престъпността и мизерията, които я окръжаваха — и какво повече би могла да стори! Тя бе твърдо решена.
Макар и душевната й борба да свършваше до това заключение, тя й се налагаше отново и отново и оставяше върху й своя отпечатък. Нанси побледня и отслабна дори в продължение на няколко само дни. В някои моменти тя не обръщаше никакво внимание на онова, което ставаше наоколо й, нито пък вземаше участие в разговорите, в които някога гласът й бе звучал най-високо. Друг път се смееше, без да й е весело, и се държеше шумно, без да има причина или основание. Понякога — често само миг след това — тя седеше мълчалива и унила, отпуснала глава върху ръцете си, като самото й усилие да дойде на себе си говореше по-красноречиво и от тези признаци, че бе неспокойна и че мислите й са заети с неща твърде различни и далечни от тези, за които разискваха приятелите й.