— Тю бре! — възкликна разбойникът, бършейки потта от лицето си. — Каква чудновата девойка!
— Имаш право да казваш това, Бил — отвърна му Феджин замислено. — Имаш право.
— Защо мислиш й беше хрумнало да излиза тази вечер, а? — запита Сайкс. — Казвай. Ти би трябвало да я познаваш по-добре от мене. Какво означава всичко това?
— Упоритост, предполагам, че е женска упоритост, миличък.
— Хм, да, и аз мисля същото — изръмжа Сайкс. — Мислех си, че съм я дресирал, но изглежда, че е все такава, каквато си е била винаги.
— Станала е по-лоша — забеляза замислено Феджин. — Никога не съм я виждал такава за подобна дреболия.
— Нито пък аз — каза Сайкс. — Струва ми се, че в кръвта й все още има нещо от онази треска.
— Твърде вероятно.
— Ще й пусна малко кръв, без да безпокоя доктора, ако отново я прихване — заяви Сайкс.
Феджин кимна изразително, като одобряваше този лечителен способ.
— Тя се въртеше край мене цял ден и цяла нощ, когато бях принуден да лежа по гръб. А ти, какъвто си ми коравосърдечен вълк, стоя настрана — каза Сайкс. — Пък нямахме и пари тогава и смятам, че всичко това много я притесни и изнерви. И като седи тук затворена от толкова време, станала е още по-неспокойна, нали?
— Така е, миличък — отвърна шепнешком евреинът. — Тихо!
Докато той изговаряше тези думи, девойката се появи и зае предишното си място. Очите й бяха подути и зачервени и тя се полюляваше напред-назад. Сетне тръсна глава и след малко избухна в смях.
— Ето пък че сега друго я е прихванало! — възкликна Сайкс, хвърляйки крайно учуден поглед на събеседника си.
Феджин му направи знак да не й обръща повече внимание точно тогава и след няколко минути девойката взе да се държи както обикновено. Като пошепна на Сайкс, че няма опасност тя отново да избухне, Феджин си взе шапката и им пожела лека нощ. Той се поспря, когато стигна вратата на стаята, и като се огледа наоколо, помоли да му светнат, докато слиза по тъмната стълба.
— Занеси му светлина — каза Сайкс, който пълнеше лулата си. — Ще бъде жалко, ако сам си счупи врата и разочарова зрителите. Дай му свещ.
Нанси последва стареца по стълбата със свещ в ръка. Когато стигнаха коридора, той сложи пръст на устните си и като дръпна по-близо девойката, каза й шепнешком:
— Какво има, Нанси, миличка?
— За какво говориш? — отвърна девойката със същия тон.
— Искам да зная причината на всичко това. Ако той — тук евреинът посочи нагоре с костеливия си показалец — е толкова жесток към тебе (той е звяр, Нанси, същински звяр), защо ти не.
— Е? — каза девойката, когато Феджин замълча с уста, почти докосваща ухото й, и с очи, отправени в нейните.
— Сега това не е важно. Пак ще си поприказваме по тази работа. В мое, лице ти имаш истински приятел, Нанси, верен приятел. Аз имам подръка средства, надеждни и безопасни. И ако искаш да отмъстиш на тези, които се държат с тебе като с куче… като с куче! А даже по-зле, отколкото с кучето си, тъй като понякога той го гали — тогава се обърни към мене. Казвам ти, обърни се към мене. Познаваш този негодяй отскоро, а мене ме знаеш от години, Нанси.
— Познавам те много добре — отвърна девойката, без да изразява никакви чувства. — Лека нощ.
Девойката се отдръпна, когато Феджин понечи да сложи ръката си върху нейната, но отново му пожела лека нощ със спокоен глас и като отвърна на прощалния му поглед с многозначително кимване, тя затвори вратата.
Феджин се отправи към дома си, вдаден в мислите, които се рояха в мозъка му. У него се бе породило подозрение — не от това, което току-що се бе случило, макар и то да бе затвърдило впечатлението му, — бавно и постепенно, че у Нанси, изморена от бруталността на разбойника, се бе зародила привързаност към някой нов приятел. Промяната в държането й, постоянните й излизания сама от къщи, безразличието й към работите на бандата, които едно време вземаше тъй присърце, и прибавено към всичко това отчаяното й нетърпение да излезе тази вечер в точно определен час, всичко подкрепяше предположението му и го правеше поне за него, почти сигурно. Обектът на тези нови нейни предпочитания не беше измежду сподвижниците му. Той би представлявал ценна придобивка при наличността на такава помощничка като Нанси и той трябва (така си разсъждаваше Феджин) да бъде спечелен незабавно.