Необходимо беше да се постигне друга, по-тъмна цел. Сайкс знаеше прекалено много неща и грубите му издевателства дразнеха немалко Феджин. Девойката трябва добре да знае, че ако го отблъсне, никога няма да бъде защитена от яростта му, която ще се излее върху обекта на сегашните й чувства, а това може да се изрази в нараняване и дори в убийство.
С известно настояване от моя страна, мислеше си Феджин, не е невероятно тя да се съгласи да го отрови. Жените правят подобни неща, а даже и по-лоши, за да постигнат такава цел. По този начин опасният злодей, човекът, когото мразя, ще бъде премахнат, на негово място ще бъде спечелен друг, а влиянието ми върху девойката, подкрепяно от обстоятелството, че престъплението й ми е известно, ще бъде безгранично.
Тези съображения занимаваха ума на Феджин през краткото време, когато стоеше в стаята на разбойника. Пак те бяха в мисълта му, когато се бе възползувал от отдалия му се след това случай да изпита девойката с недоизречените загатвания, които й подхвърли на тръгване. Тя не изрази никакво учудване, не се престори, че смисълът им й е непонятен. Девойката го бе разбрала ясно. Погледът й на раздяла показа тъкмо това.
Но възможно е тя да не се съгласи със заговора за отнемане живота на Сайкс, а това беше една от главните цели, които трябваше да се постигнат. Как бих могъл, мислеше си Феджин, да засиля влиянието си над нея? Каква нова власт бих могъл да придобия?
Глави като неговата умеят да изнамират начини. Ако, без да изтръгне от нея някакво признание, той се залови да я следи и открие обекта на променените й чувства, а после я заплаши, че ще разкрие цялата история на Сайкс (от когото тя немалко се боеше) в случай че не склони да вземе участие в изпълнение на намерението му, няма ли да спечели съучастничеството й?
— Ще мога — каза си Феджин почти гласно. — Тогава тя не ще посмее да ми откаже. — За нищо на света, за нищо на света! Всичко съм обмислил. Средствата са подръка и остава да бъдат приведени в действие. Ще успея да те пипна!
Той хвърли назад заплашителен поглед и направи с ръка заканително движение към мястото, където бе оставил дръзкия злодей. Сетне продължи пътя си, пъхнал костеливите си ръце в гънките на парцаливата си дреха, която яростно мачкаше, сякаш с движенията на пръстите си премазваше някакъв омразен неприятел.
Глава XLV
Феджин изпраща Ной Клейпоул на тайна мисия
На следното утро старецът стана рано и зачака нетърпеливо появяването на новия си съдружник, който, след като се забави, както му се стори, безкрайно дълго, най-сетне му се представи и жадно нападна закуската.
— Болтър — — каза Феджин, като притегли стол и седна срещу Морис Болтър.
— Добре де, ето ме — отвърна Ной. — Какво има? Не ме занимавай с нищо, преди да съм свършил яденето. Това е лошото тук у вас — никога нямате време спокойно да се нахраните.
— Би могъл да говориш, докато ядеш, нали? — каза Феджин, проклинайки лакомията на скъпия си млад приятел от дъното на душата си.
— О, да, мога да говоря. Когато разговарям, мога по-добре да върша работата си — каза Болтър, като отрязваше огромна филия хляб. — Къде е Шарлота?
— Излезе — каза Феджин. — Пратих я навън с другата млада жена, понеже исках да сме сами.
— Аха! — възкликна Ной. — Бих желал най-напред да й бе заповядал да приготви малко препечен хляб с масло. Хайде. Приказвай. Няма да ме прекъснеш.
Както изглеждаше, евреинът нямаше защо да се безпокои, че нещо би могло да се прекъсне, тъй като очевидно Ной бе седнал с намерение да свърши хубава работа.
— Вчера ти работи както трябваше, миличък — захвана Феджин. — Чудесно! Шест шилинга и девет и половина пенса още от първия ден! С детеобирачеството ще натрупаш цяло богатство.
— Не забравяй да прибавиш три съда за бира и една кана за мляко — каза мистър Болтър.
— Не, не, миличък. Съдовете за бира са истинска проява на гениалност, а каната за мляко е просто шедьовър.
— Смятам, че постижението е твърде добро за един начинаещ — забеляза с доволство мистър Болтър. — Бирените съдове взех от летвите на една ограда, а каната за мляко се мъдреше самичка пред една кръчма. Помислих си, че може да ръждяса от дъжда или да хване настинка, знаеш! Ха-ха-ха!
Феджин се престори, че се смее от сърце. След като се насмя, мистър Болтър погълна няколко големи хапки, с които завърши първото си парче хляб с масло, и посегна към второ.