Глава XLVI
Свиждането се състоя
Черковните часовници удариха единадесет и три четвърти, когато двете фигури се появиха на Лондонския мост. Едната, която напредваше с бързи стъпки, беше жена, оглеждаща се наоколо по такъв начин, сякаш търсеше някакъв очакван от нея обект. Другата фигура беше тази на мъж, който се прокрадваше напред през най-черната сянка, която можеше да намери, на известно разстояние от жената, като нагаждаше стъпките си съобразно с нейните, спираше се, когато и тя спираше, и тръгваше когато тя тръгваше, но нито за миг не си позволяваше, макар и обхванат от трепета на преследването, да я настигне. Така те пресякоха моста от Мидлсекския към Сърейския бряг, когато жената, очевидно разочарована, след като неспокойно бе разглеждала минувачите, се върна назад. Движението бе внезапно, но този, който я следеше, не се сепна от това. Като се сви в една от вдлъбнатините, намиращи се отстрани на подпорните стълбове, той я остави да мине на срещуположната страна, надвесен над парапета, за да скрие по-добре фигурата си. Когато разстоянието помежду им стана толкова, колкото и по-рано, той се смъкна полекичка и отново я последва. Близо до средата на моста тя се спря. Мъжът също се спря.
Нощта беше много тъмна. Изминалият ден бе лош и по този час и на това място се движеха много малко хора. Тези, които се виждаха там, вървяха бързо, твърде вероятно без да виждат и положително без да забелязват нито жената, нито мъжа, който я следеше. Видът им не бе такъв, че да привлече настойчивите погледи на тези от бедните лондонски жители, които тази вечер случайно минаваха по моста, за да търсят някой студен свод или останала без врата колиба, където да подслонят глава, като нито заговаряха, нито биваха заговаряни от минувачите.
Над реката се стелеше мъгла, която потъмняваше червените отблясъци на огньовете, запалени върху малките плавателни съдове, завързани за кейовете, и правеше мрачните постройки по брега да изглеждат още по-тъмни и неясни. Старите опушени складове по двата бряга се издигаха тежки и неугледни над гъстата маса от покриви и стрехи и се мръщеха строго над водата, твърде черна да отразява дори техните тромави фигури. Кулата на старата черква на Спасителя и острият връх на Св. Магнус, отдавнашни пазители на древния мост се виждаха в мрачината, но гората от плавателни съдове под моста, както и върховете на множество черкви отгоре не се забелязваха почти никак.
Девойката направи няколко неспокойни крачки напред-назад — зорко наблюдавана от скрития шпионин, — когато тежкият звън на катедралата „Св. Павел“ оповести смъртта на още един ден. Полунощ се бе спуснала над многолюдния град. Над двореца, над затвора и лудницата, над местата за раждане и смърт, за здраве и болест, над скованото лице на трупа и над спокойния сън на детето — полунощ се бе надвесила над всички тях.
Не бяха изминали и две минути след иззвъняването на часа, когато една млада дама заедно със сивокос джентълмен слязоха от един файтон близо до моста и като освободиха превозното средство, се упътиха право към моста. Те едва бяха стъпили на плочника, когато девойката се сепна и незабавно се запъти към тях.
Те вървяха напред, като се оглеждаха, с вид на хора, които са уверени, че очакванията им едва ли ще се осъществят. Но това ново лице изведнъж се присъедини към тях. Те се спряха, като издаваха възклицание на изненада, което веднага потиснаха, тъй като точно в този миг един човек, облечен като селянин, ги наближи и даже се блъсна в тях.
— Не тук — каза Нанси забързано, — страхувам се да разговарям с вас тук. Да се махнем — настрани от това място, — надолу по стълбата.
Когато тя изрече тези думи и посочи с ръка направлението, по което искаше да тръгнат, селянинът се огледа наоколо и грубо ги запита защо заемат целия плочник, след което отмина.
Стълбата, която бе посочила девойката, беше тази на Сърейския бряг, на същата страна на моста, където се намираше черквата на Спасителя. Тя водеше долу към реката. Човекът, който имаше вид на селянин, забърза незабелязано към това място и след като се огледа за миг, заслиза надолу.
Тези стъпала представляват част от моста и се състоят от три етажа. Точно под края на втория каменната стена вляво завършва с орнаментален четириъгълен стълб с лице към Темза. Точно тук по-долните стъпала се разширяват, така че, ако човек свие зад този ъгъл на стената, не може да бъде забелязан от хората на стълбата, които могат да бъдат макар и само едно стъпало над него. Селянинът се озърна бързо, когато стигна това място, тъй като нямаше по-удобен ъгъл, където да се скрие, пък и приливът бе отминал, така че имаше достатъчно място. Той се промъкна с гръб към четириъгълния стълб и зачака, уверен, че те няма да слязат по-долу, и че макар и да не чуе какво разговарят, поне ще може отново да ги последва, без да бъде забелязан.