Тъй бавно течеше времето на това самотно място и толкова любопитен бе шпионинът да проникне в целта на свиждането, тъй различно от онова, което му бяха внушили да очаква, че той неведнъж реши, че работата е загубена, и убеждаваше сам себе си, че те или се бяха спрели доста по-нагоре, или са отишли на някое съвсем друго място, където водят тайнствения си разговор. Той тъкмо се готвеше да излезе от скривалището си и се качи на горния път, когато чу звука на стъпки и веднага след това няколко гласа почти до самото си ухо.
Той се прилепи до стената и едва дишайки, заслуша внимателно.
— Тук е достатъчно далеч — обади се един глас, принадлежащ очевидно на господина. — Няма да позволя госпожицата да отиде по-надолу. Мнозина биха били толкова недоверчиви към вас, че нямаше да дойдат и дотук, но както виждате, аз съм готов да ви угодя.
— Да ми угодите! — провикна се гласът на девойката, която бе проследил. — Вие, сър, сте действително любезен човек. Да ми угодите! Както и да е, това няма значение.
— Тогава с какво намерение ни доведохте в това непознато място! — запита господинът с по-благ тон. — Защо не ме оставихте да ви говоря горе, където е светло и все има някакъв живот наоколо, вместо да ни водите в тази тъмна и мрачна дупка?
— Казах ви и по-рано — отговори Нанси, — че се страхувам да приказвам с вас там! Не зная защо — продължи разтреперана тя, — но тази вечер ме е обхванал такъв страх, че едва мога да се държа на нозете си.
— Страх от що? — запита господинът, който очевидно я съжаляваше.
— И аз сама не зная — отвърна девойката. — Бих искала да зная. Страшни мисли за смърт и мъртвешки савани, зацапани с кръв, както и непонятен страх тегнат над мене през целия ден. Четях книга тази вечер, за да убия времето, и същите неща бяха отпечатани там.
— Въображение — каза господинът, успокоявайки я.
— Не е въображение — отвърна девойката с пресипнал глас. — Кълна се, че видях думата „ковчег“ написана на всяка страница на книгата с големи черни букви — да, и едни хора носеха такъв съвсем близо до мене на улицата тази вечер.
— В това няма нищо необикновено — каза господинът, — и покрай мене често са минавали ковчези.
— Да, но истински — възрази девойката. — Това не беше такъв.
В държанието й имаше нещо толкова необикновено, че кожата на скрития подслушвач настръхна, когато я чу да изрича тези думи, а кръвта се смръзна във вените му. Той никога не бе чувствал по-голямо облекчение, отколкото когато чу сладостния глас на младото момиче, което я молеше да се успокои и да не се оставя да стане жертва на такива ужасни фантазии.
— Говорете й любезно — каза младата дама на спътника си. — Горкото същество, изглежда то се нуждае от това!
— Вашите високомерни религиозни познати ще вдигнат презрително глава, ако ме видят такава, каквато съм тази вечер, и ще проповядват за пламъци и мъст — извика жената. — О, скъпа госпожице, защо тези, които претендират, че са божии хора, не са така мили и добри към нас, клетите нещастници, както сте вие, която притежава младост и красота и всичко онова, което те са загубили, така че можете да сте по-горделива наместо толкова смирена?
— Ах! — възкликна господинът. — Турчинът извръща лице към изток, за да се помоли само след като се е измил добре. А тези добри хора, след като така свирепо са гледали на света, че са изтрили всички усмивки, извръщат лицето си с не по-малка точност към най-мрачната страна на небето. Ако трябва да избирам между мюсюлманина и фарисея, без друго ще се обърна към първия!
Тези думи бяха отправени, изглежда, към младата дама и може би бяха изречени с цел да дадат възможност на Нанси да дойде на себе си. Скоро след това господинът се обърна към нея.
— Вие не бяхте тук миналата неделя вечер — каза той.
— Не можах да дойда — отвърна Нанси. — Задържаха ме насила.
— Кой?
— Този, за когото разправих по-рано на младата дама.
— Надявам се, не са ви заподозрели, че сте влезли във връзка с някого по повод въпроса, който ни е довел тук тази вечер? — запита старият джентълмен.
— Не — отговори девойката и поклати глава. — За мене не е много лесно да изляза от дома му, освен ако той знае защо върша това. Нямаше да успея да видя младата дама тогава, ако не бях му дала преди това лауданум.