— Е, сега пък какво има? — извика Сайкс. — Защо ме гледаш такъв?
Феджин вдигна дясната си ръка и поклати разтреперания си показалец във въздуха. Но вълнението му беше толкова силно, че за миг способността му да говори бе парализирана.
— По дяволите! — възкликна Сайкс, като опипваше изплашено пазвата си. — Той е полудял. Трябва да се пазя.
— Не, не — проговори Феджин, намерил отново гласа си. — Не е това… не си ти човекът, Бил. Против тебе нямам нищо.
— Аха, нямаш, така ли? — каза Сайкс и го погледна строго, като нарочно премести револвера си в по-удобен джоб. — Това е добре — за един от нас. А кой е той, няма значение.
— Бил, трябва да ти кажа нещо — започна Феджин и приближи стола си, — и то ще те накара да се почувствуваш по-зле от мене.
— Е? — отвърна разбойникът недоверчиво. — Казвай! Внимавай, иначе Нанси ще си помисли, че съм пропаднал.
— Пропаднал! — извика Феджин. — Тя вече е разрешила този въпрос, поне в ума си.
Сайкс погледна евреина с много голямо недоумение и като не откри никакво задоволително обяснение на загадката, сграбчи яката на дрехата му с огромната си ръка и го разтърси силно.
— Хайде, говори! — подкани го той. — Защото, ако не заговориш, то ще е поради това, че няма да ти достигне въздух. Отвори си устата и изречи каквото имаш да казваш просто и ясно. Хайде, проклето дърто куче, говори!
— Да допуснем, че онзи момък, който е легнал там… — захвана Феджин.
Сайкс се извърна към мястото, където лежеше Ной, сякаш не беше го забелязал преди това.
— Е! — каза той, като зае предишното си положение.
— Да допуснем, че този момък — продължи Феджин — е решил да прави доноси… да предаде всички ни… като най-напред намери подходящите за целта лица, а сетне, след като се срещне с тях на улицата, направи подробно описание на всички белези, по които могат да ни разпознаят, както и на мястото, където има най-голяма вероятност да ни хванат. Да предположим, че той направи всичко това и каже, че сме замесени в нещо си, съществуващо повече или по-малко само във въображението му, че се прокрадва нощем, за да намери тези, които имат най-голям интерес против нас, и им долага. Чуваш ли ме? — извика евреинът с гневни проблясъци в очите. — Да допуснем, че той е сторил всичко това, тогава какво?
— Тогава какво! — повтори Сайкс с ужасно проклятие. — Ако е останал жив до моето идване, аз ще смажа черепа му с железния ток на ботуша си и ще го надробя на толкова парчета, колкото косми има на главата си.
— Ами ако аз съм го извършил! — почти изкрещя Феджин. — Аз, който зная толкова неща и бих могъл да обеся мнозина освен себе си!
— Не зная! — отговори Сайкс, който пребледня и скръцна със зъби само при мисълта за подобно нещо. — Ще направя такова нещо, че в затвора ще се принудят да ме оковат в железа. И ако ме изправят пред съд заедно с тебе, ще се нахвърля върху ти и ще ти пръсна черепа пред всички. Тогава ще бъда обладан от такава сила — изръмжа разбойникът, протягайки напред мускулестата си ръка — и ще смажа главата ти по такъв начин, сякаш натоварена каруца е минала през нея.
— Ще го сториш ли?
— Ох, дали няма! — възкликна крадецът. — Опитай само.
— Ами ако е Чарли или Хитреца, или. Бетси, или…
— Пет пари не давам кой е — отвърна нетърпеливо Сайкс. — Който и да е, ще му отплатя по същия начин.
Феджин погледна втренчено разбойника и като му направи знак да мирува, наведе се над леглото на пода и разтърси заспалия, за да го събуди. Сайкс се наклони напред в стола и с ръце върху колене наблюдаваше, сякаш се чудеше как ще свършат тези приготовления и това разпитване.
— Болтър, Болтър! Клетият момък! — каза Феджин, вдигайки поглед, в чието дяволско изражение се четеше с какво удоволствие предвкусва развръзката. Той говореше бавно и с подчертано натъртване. — Той е изморен изморен да я следи тъй дълго… да следи нея, Бил.
— Какво искаш да кажеш? — запита Сайкс и се отдръпна назад.
Феджин не отговори, само се наведе отново над спящия и го повдигна в седящо положение. Когато повториха фалшивото му име няколко пъти, Ной си потърка очите и като се прозина широко, огледа се сънливо наоколо.
— Разправи ми всичко отново — само веднъж, за да може той да го чуе — каза евреинът, посочвайки Сайкс.
— Какво да ти разправя? — запита сънливо Ной, като се разсънваше с неудоволствие.
— Онова за… Нанси — каза Феджин и хвана Сайкс за китката, сякаш да го задържи, за да не си излезе, преди да е чул всичко. — Ти я проследи, нали?
— Да.
— По Лондонския мост?