Погледът бе само мигновен. Какво облекчение бе да излезе от стаята. Той подсвирна на кучето и бързо се отдалечи.
После премина през Илингтън, закрачи нагоре по Хайгейтския хълм, на който се издига паметникът в чест на Уитингтън, сви надолу по Хайгейт Хил, без да има определена цел и без да е сигурен къде отива; сетне отново свърна надясно и като пое пътечката през нивите, заобиколи Кайенската гора и излезе на Хамстед Хийт. Пресичайки падинката при Хелт, той се изкачи по отсрещния склон, прекоси пътя, който съединява селата Хамстед и Хайгейт, влезе в една от нивите на Норт Енд, легна под един храсталак и заспа.
Скоро той стана и отново тръгна — не към околността, но назад към Лондон по шосето, — после отново се върна, сетне обиколи из друга част на същата местност, през която вече бе преминал, подир това се заскита нагоре-надолу из нивите, като лягаше край ямите да си почине и пак ставаше да продължи да върши същото и отново да скита.
Къде можеше да отиде наблизо и все пак в някое не много посещавано място, да си вземе нещо за ядене и пиене? Хендън. Там ще е добре — не е много далеч и е настрани от пътя. Той насочи стъпките си натам като ту тичаше, ту със странно своенравие се влачеше с бързината на охлюв, или пък съвсем спираше и лениво разчистваше храсталака с бастуна си. Но когато стигна там, всички хора, които срещна — даже децата по праговете — като че ли го изглеждаха с подозрение. Отново се върна назад, без да има смелостта да си купи една хапка или една глътка за пиене, макар и в продължение на много часове да не бе вкусил ни залък.
Несигурен къде трябва да отиде, той измина много мили и все се връщаше на старото място. Утринта и пладне минаха, денят вече преваляше, а той продължаваше да скита насам-натам, нагоре-надолу, наоколо и все наоколо, като се въртеше все към една точка. Най-после се отдалечи и се запъти към Хетфийлд.
Беше девет часът вечерта, когато, много изморен, придружен от накуцващото куче, несвикнало на толкова ходене, той сви надолу по хълма край черквата на тихото село и като се тътреше по малката уличка, препълзя в малка кръчма, чиято слаба светлина го бе довела до това място. Вътре имаше неколцина полски работници, които пиеха пред него. Те направиха място на чужденеца, но той седна в най-отдалечения ъгъл, като ядеше й пиеше самичък, или по-право с кучето си, на което хвърляше от време на време по някой и друг залък.
Събраните там мъже поведоха разговор за съседните ниви и чифликчии, а когато тази тема се изчерпа, разговорът премина върху възрастта на някакъв стар човек, погребан предишната неделя. Присъствуващите младежи го считаха много стар, а възрастните заявяваха, че е твърде млад.
В това нямаше нещо, което да привлече вниманието или да събуди тревога. След като плати сметката си, разбойникът продължи да седи мълчалив и незабелязан в ъгъла си и почти бе задрямал, когато го разбуди шумното влизане на един новодошъл.
Това беше един дяволит човечец, наполовина пътуващ търговец, наполовина шарлатанин, който обикаляше пеш из околността и продаваше точиларски камъни, ремъци, бръсначи, сапун, лекарство за кучета и коне, евтини парфюми, козметика и други подобни, които носеше в една раница, превързана на гърба. Влизането му даде повод за най-разнообразни шеги със селяните, които не престанаха, преди да свърши с вечерята си и да отвори кутията със съкровищата си, когато той ловко съумя да съедини работата с удоволствието.
— А това там какво е? Бива ли го за ядене, а, Хари? — запита ухилен селянин и посочи наредените в един ъгъл калъпчета.
— Това — каза търговецът, изваждайки един, — това е безценно средство за премахване на всички видове петна, ръжда, мазнини, чернилка от коприна, сатен, памук, лен, коноп, вълна. Винени петна, плодови петна, бирени петна, петна от вода, от боя, от катран, от каквото и да е, всички петна излизат само от едно натъркване с това безценно средство. Ако някоя дама опетни достойнството си, достатъчно е да погълне едно калъпче и веднага ще се изцери — тъй като е отровно. Едно калъпче — едно пени. С всички тези качества едно калъпче, само едно пени!
Веднага се появиха двама купувачи, а голяма част от слушателите явно се колебаеха. Продавачът забеляза това и засили словоохотливостта си.
— Всичко се изпродава веднага след като се произведе — каза човекът. — За произвеждането му работят четиринадесет воденици, шест парни машини и една галванична батерия и работниците никога не насмогват, макар и да се трудят толкова, че просто измират, а вдовиците им веднага получават пенсия — двадесет лири стерлинги годишно за всяко едно от децата и премия от петдесет лири за близнаци. Едно калъпче, едно пени! Едно калъпче, едно пени! Винени петна, плодови петна, бирени петна, петна от вода, от боя, от катран, петна от кал и от кръв! Ето едно петно върху шапката на този джентълмен, което ще извадя, преди той да има време да ми поръча канче бира.