Сега пък пред него се появи видение, застанало все тъй неотклонно и по-страшно от онова, от което бе избягал. Тези широко разтворени очи, без блясък, като стъклени, които бе по-добре да вижда, отколкото да мисли за тях, се появиха сред мрачината. Самите те бяха светли, но не осветяваха нищо наоколо. Бяха само две, но се намираха навсякъде. Ако не виждаше тях, виждаше стаята с всеки добре познат предмет в нея — дори някои, които навярно би забравил, ако трябваше да ги изброява по памет. — всеки на обикновеното му място. И тялото беше на своето място, и очите му бяха такива, каквито ги бе видял, когато се измъкна оттам. Той стана и затича към нивата. Фигурата беше зад него. Той отново влезе под навеса и още веднъж се сви. Очите бяха там, преди още да бе успял да легне.
И той остана на това място, обладан от такъв ужас, какъвто само той бе в състояние да изпита, целият разтреперан и потънал в студена пот, когато нощният вятър донесе внезапно звука на далечни викове и грохота на гласове, в които звучеше уплаха и смайване. Какъвто и да било човешки глас, прозвучал сред това самотно място, дори и когато носеше основание за тревога, беше добре дошъл за него. Той възобнови силата и енергията си при съзнанието за някаква лична опасност и като скочи на крака, изтича на открито.
Обширното небе бе сякаш пламнало. Огнени езици, издигащи се във въздуха сред рой искри, се извисяваха един след друг. Те осветяваха местността няколко мили наоколо и гонеха облаци дим по посока на мястото, където бе застанал. Виковете станаха по-високи, когато нови гласове се прибавиха към общата глъч, и той чу да викат: „Огън! Огън!“ Писъците се смесиха с биене на тревожни сигнали, с падане на тежки тела и пращене на други пламъци, започнали да се вият около някакъв нов предмет, стрелнали се нагоре, сякаш подхранвани от нещо. Докато наблюдаваше всичко това, шумът се засили. Там имаше хора — мъже и жени, — имаше светлина, глъчка. Всичко туй бе като някакъв нов живот за него. Той хукна напред — презглава, като тичаше през храсти и шубраци и прескачаше порти и огради тъй лудо, както вършеше това и кучето му, което се носеше пред него със силен, проглушителен вой.
Той пристигна на мястото. Виждаха се полуоблечени фигури, защурали се напред-назад. Едни се мъчеха да извлекат изплашените коне от яхърите, други изкарваха говедата от двора и външните пристройки, а трети идваха, натоварени от горящия куп, сред потоци падащи искри и сгромолясване на нажежени греди. Зеещите дупки, дето преди един час е имало врати и прозорци, разкриваха маса от разбушували се пламъци; стени се разлюляваха и сриваха в горящия кладенец; стопеното олово и желязо се изливаше нажежено до бяло върху земята. Жени и деца пищяха, мъжете си даваха един другиму кураж с подвиквания и ободрителни думи. Тракането на помпите и свистенето и съскането на водата, изливаща се върху горящото дърво, прибавиха шума си към страхотната олелия. И той взе да крещи, докато прегракна; и за да избяга от спомена и от себе си, впусна се сред най-гъстата тълпа.
Тази нощ той се луташе навсякъде: ту работеше на помпите, ту прекосяваше бързо през дима и пламъците и нито за миг не се спираше, нито се отдалечаваше от мястото, дето тълпата беше най-гъста и шумът най-силен. Нагоре и надолу по дървени стълби, върху покриви на постройки, на подове, които се клатеха и скърцаха под тежестта му, под падащи тухли и камъни — той се движеше навред из големия пожар. И като че ли над живота му имаше никаква магия, тъй като не получи никаква драскотина, никакво нараняване, нито умора, ни мисли го налегнаха, докато утрото отново настъпи и останаха само пушекът и очернените развалини.
След затихването на бясната възбуда ужасното съзнание за престъплението му се върна с удесеторена сила. Той се огледа подозрително наоколо, тъй като мъжете разговаряха на групи, и той се боеше да не би самият той да е предмет на разговора им. Кучето послуша изразителното движение на пръста му и те си тръгнаха крадешком заедно. Минаха край една помпа, където седяха неколцина мъже, които го извикаха да раздели с тях закуската им. Той взе малко хляб и месо и докато пиеше от едно канче бира, чу дошлите от Лондон пожарникари да приказват за убийството. „Говори се, че е отишъл към Бирмингам — каза един от тях, — но положително ще го пипнат, тъй като потерята вече е тръгнала и до утре вечер навред ще бъде съобщено за него.“